Полезна и практична информация за бъдещи и настоящи майки

Практическо ръководство от психолог -Част 2

ЕТАП НА МИСЛЕНЕ (ОТ 1,5 ДО 3 ГОДИНИ)

Дете от тази възрастова група започва да развива причинно-следственото мислене; то се научава да играе “около” други деца, но все още не с тях. 

Двугодишно дете може да получи прости, ясни указания, които да следва и да бъде научено да се справя с негативни емоции. 

Ако дете на тази възраст изпитва натиск и негативни нагласи от възрастни или родителите не смятат за необходимо да насърчават и развиват причинно-следственото мислене и способността на детето да мисли за себе си, то може да реши, че е по-добре да се извива и да лъже по-добре.

Типично поведение на детето през този период:

– започва да бъде спретнато, понякога настоятелно,

– понякога изпълнява прости команди, понякога се съпротивлява,

– може да се опита да прояви изблици на гняв и да се „тръшка“.

Понякога хлапето може да се държи предизвикателно: „ Не, няма и няма да ме насилвате“ – така се случва първата му раздяла с родителите и се проявява необходимостта от независимост.

На етапа на мислене детето научава: 

– да развива способността за самостоятелно мислене,

– да проверява реалността, като се изправи срещу ограниченията и се противопоставя на други хора,

– научава причинно-следственото мислене и решава проблеми въз основа на него,

– да изразява гняв и други чувства,

– да се отделя от родителите, без да губи любовта си.

Основната задача на родителите през този период е да развият способността на детето да мисли, да го научат да преминава от едно занимание към друго, да помогнат на детето да се справи с чувствата си, да подкрепят и възхваляват постиженията си, да му се радват и да му отделят много време.

Друго правилно решение от страна на родителите е постепенното въвеждане в живота на детето на адекватни правила, които допринасят за установяването на разумни граници на поведение, и наблюдение на тяхното изпълнение.Категорично е невъзможно да се отнасяме към едно дете като към „ужасно двегодишно дете“, да критикуваме, обезценяваме постиженията му или да го наказваме строго за неправомерни действия.

ЕТАП НА ИДЕНТИЧНОСТ И СИЛА (ОТ 3 ДО 5-6 ГОДИНИ)

Периодът на “защо” и на малките мислители. По това време детето започва да формира собственото си „аз“. То се отделя от майка си и се превръща в отделна фигура, според личното му възприятие.

През този период се появяват първите въпроси “Кой съм аз?”, “Откъде съм?”, “Кой е около мен?”

Често на тригодишна възраст децата ходят на детска градина, където започват активно да изследват нюансите и разликите между света на момчетата и света на момичетата.

Психологическият стрес се увеличава. Малкият човек се оказва в нови условия, които принуждават нервната му система да се адаптира към нов стереотип на поведение. Можете да укрепите нервната система на детето чрез закаляване, активна почивка, добър сън, както и пълноценна балансирана диета (протеини, мазнини и въглехидрати).

За нервната система мазнините са от особено значение. Но не само количеството мазнини в диетата на детето е важно, но и тяхното качество – полиненаситените мастни киселини Омега-3 ще помогнат за защита на нервната система на детето от претоварване.

Типично поведение на детето през този период:

– организира игри – фантазии, евентуално с въображаеми партньори;

– събира информация: как, защо, кога, колко време и т.н .;

– опитва различни роли в ролеви игри;

– започва да учи отношенията на власт, като наблюдава и организира борби за власт;

– предприема действия за определяне на ролята на пола;

– започва съвместни игри;

– усвоява социално приемливо поведение;

– проявява интерес към играта по правилата.

На етапа на идентичност и сила детето научава: 

– да се утвърждава се като отделен човек;

– да събира информация за света, за себе си, за тялото си, за ролята, свързана с пола;

– да разбира, че поведението има последствия;

– да изследва влиянието си върху другите и мястото си в обществото;

– да показва сила в рамките на социално приемливо поведение;

– да отделя фантазията от реалността;

– да разбере над какво има власт и над какво няма.

Основната задача на родителите през този период: родителите трябва да разберат, че, от една страна, дете на тази възраст активно се стреми към независимост, но в същото време наистина се нуждае от грижи, любов и подкрепа, на психологическо, емоционално и физическо ниво.

Това е първата му стъпка към себе си и родителските решения от типа: ние вярваме в теб, ти можеш, знам, че можеш да се справиш, аз ще те подкрепя – са важни за него.

Важно е да насърчавате децата да изследват света на нещата, хората, идеите и чувствата. Насърчете детето да се радва да бъде момче или момиче, да учи, че и двата пола са добри. Очаквайте детето да изразява чувства и го учете да мисли и чувства едновременно.Категорично е забранено да се дразни детето, да се подигравате и шегувате с неговите ролеви игри или фантазии, да се използват фантазии, за да плаши или смущава детето. Неприемливо е децата да се критикуват жестоко и да се влиза в спорове с тях за това кой е прав и кой греши, да се сравнява кой или какво е по-добро или по-лошо, да се игнорират детето и неговите нужди.

Горните негативни прояви от страна на родителите могат да доведат до това детето да вземе едно от ранните решения със знак минус, приемайки като истина, че е по-добре за него да се състезава, потиска, манипулира или напълно да се подчинява и да показва пълно безсилие. Здравословното и хармонично преминаване на детето през етапа на идентичност и сила ще се превърне в основата за важни решения: да си сътрудничи и да си взаимодейства със себе си и другите, да взема решения и да носи отговорност.