Увереността не се появява изведнъж. Тя се изгражда постепенно – чрез отношенията с родителите, начина, по който детето преживява успехите и неуспехите си, свободата да опитва и усещането, че е обичано и ценно дори когато не се справя перфектно.

Много родители искат детето им да бъде уверено, самостоятелно и смело. Но увереното дете не е непременно най-шумното в стаята, първото, което вдига ръка или това, което никога не се страхува.

Истинската увереност означава детето постепенно да развие усещането:

„Мога да опитам. Ако не се получи, мога да опитам отново. А когато ми е трудно, мога да поискам помощ.“

Добрата новина е, че родителите могат да подкрепят този процес още от най-ранните години.

Какво всъщност означава детето да бъде уверено?

Увереността не означава детето винаги да се чувства смело или да няма съмнения в себе си.

Увереното дете постепенно се научава:

• да опитва нови неща;
• да приема грешките като част от ученето;
• да изразява мнение;
• да казва „не“ в подходящи ситуации;
• да търси помощ, когато има нужда;
• да понася разочарованието;
• да признава, когато не знае нещо;
• да се справя с неуспехите;
• да вярва, че усилията му имат значение.

Това са умения, които се изграждат с времето, а не качества, които детето просто „има“ или „няма“.

1. Приемайте детето такова, каквото е

Един от най-силните източници на увереност е усещането за безусловна любов и приемане.

Детето трябва да знае:

„Аз съм обичан, дори когато сгреша.“

Това не означава да одобряваме всяко поведение.

Можем да кажем:

„Не е позволено да удряш.“

и едновременно:

„Но аз те обичам и ще ти помогна да се справиш с гнева.“

Така детето започва да разбира разликата между собствената си стойност и поведението си.

2. Хвалете усилието, а не само резултата

„Ти си много умен!“ звучи като чудесен комплимент, но ако постоянно хвалим детето само за неговите способности, то може да започне да се страхува от задачи, в които има риск да не бъде „най-доброто“.

По-полезно е да забелязваме процеса:

„Видях колко дълго се опитваше.“

„Не се получи от първия път, но продължи.“

„Намери друг начин да го направиш.“

Така фокусът се премества от съвършенството към усилието и ученето.

3. Позволявайте на детето да прави неща само

Понякога от любов и желание да помогнем правим всичко вместо детето.

Обличаме го.

Прибираме играчките.

Връзваме обувките.

Решаваме задачата.

Но самостоятелността е важна част от увереността.

Дайте на детето възможност да опитва според възрастта си.

Например:

„Искаш ли да опиташ сам? Ако ти е трудно, ще ти помогна.“

Това послание е много по-силно от:

„Дай, аз ще го направя.“

4. Не се страхувайте от грешките

Грешките са неизбежна част от развитието.

Когато детето разлее вода, нарисува нещо „грешно“ или не успее да построи кулата, първата реакция не трябва да бъде непременно да поправим всичко.

Можете да кажете:

„Какво се случи?“

„Как мислиш, че можем да го направим по друг начин?“

„Искаш ли да опиташ отново?“

Така грешката се превръща от доказателство за неуспех в възможност за учене.

5. Не сравнявайте детето с другите

Сравненията са един от най-бързите начини да разклатим увереността.

Фрази като:

„Виж колко добре се справя сестра ти.“

„Другите деца вече могат това.“

„Защо не можеш да бъдеш като него?“

могат да накарат детето да се почувства недостатъчно добро.

По-добре сравнявайте детето със собственото му предишно представяне:

„Преди не можеше да го направиш сам, а сега успяваш.“

Това показва развитие, вместо съревнование.

6. Позволявайте му да взема малки решения

Увереността се изгражда и чрез усещането, че имаме влияние върху живота си.

Давайте избори, подходящи за възрастта:

„Искаш ли синята или зелената блуза?“

„Да прочетем тази или онази книжка?“

„Искаш ли първо да си измиеш зъбите или да си облечеш пижамата?“

Не е необходимо детето да избира всичко. Малките ежедневни решения са напълно достатъчни.

7. Научете детето, че е нормално да не знае

Увереността не означава да знаеш отговора на всеки въпрос.

Ако детето каже:

„Не знам.“

не бързайте веднага да отговорите вместо него.

Можете да кажете:

„И аз не знам. Хайде да разберем заедно.“

Това показва, че липсата на знание не е повод за срам.

8. Насърчавайте го да говори и да задава въпроси

Децата трябва да знаят, че техният глас има значение.

Когато детето споделя мнение, дори когато не сте съгласни, можете да го изслушате:

„Разбирам защо мислиш така.“

След това можете спокойно да обясните собствената си позиция.

Това не означава, че детето винаги получава това, което иска.

Означава, че мнението му е чуто и уважено.

9. Помогнете му да се справя с разочарованието

Увереното дете не е дете, което никога не губи.

То е дете, което постепенно се научава да преживява загубата и да продължава.

Когато детето загуби игра или не бъде избрано първо, можете да кажете:

„Знам, че ти се искаше да спечелиш.“

„Разочарован си.“

„Можеш да бъдеш тъжен. Когато си готов, можем да опитаме отново.“

Това му показва, че неприятното чувство не е опасно и ще премине.

10. Не решавайте всеки проблем вместо него

Когато детето има конфликт с друго дете, естественият импулс на родителя е веднага да се намеси.

Понякога обаче можем първо да попитаме:

„Какво мислиш, че можеш да направиш?“

„Какво би могъл да му кажеш?“

„Искаш ли да измислим заедно няколко варианта?“

Така детето упражнява решаването на проблеми, вместо винаги да чака възрастният да го направи вместо него.

11. Бъдете модел за увереност

Децата учат не само от това, което им казваме, а и от това, което виждат.

Ако родителят постоянно казва:

„Аз не мога.“

„Ще се изложа.“

„Не съм достатъчно добър.“

детето може да усвои този начин на мислене.

Не е нужно да се преструваме, че никога не се съмняваме.

Можем да покажем как изглежда здравословното справяне:

„Малко се притеснявам, но ще опитам.“

„Не знам дали ще се получи, но мога да започна.“

„Направих грешка. Ще помисля как да я поправя.“

Това е много ценен урок.

12. Не хвалете детето за всичко

Постоянното „Браво!“ може да загуби смисъла си.

Ако всяко действие е посрещнато с похвала, детето може да започне да търси постоянно външно одобрение.

Вместо общо:

„Браво!“

опитайте:

„Хареса ли ти как се получи?“

„Кое ти беше най-трудно?“

„Как се почувства, когато успя?“

Така насочвате вниманието към собственото му преживяване.

13. Давайте реалистична обратна връзка

Увереността не се изгражда чрез убеждаване на детето, че е най-доброто във всичко.

По-важно е да му даваме честна и подкрепяща обратна връзка.

Вместо:

„Ти си най-добрият!“

можете да кажете:

„Виждам колко много се стара.“

„Това вече ти се получава по-добре.“

„Има още какво да упражняваш, но напредваш.“

Това създава по-реалистично усещане за собствените способности.

14. Давайте му възможност да помага

Малките отговорности могат да бъдат много полезни за увереността.

Според възрастта детето може да:

• прибира играчките;
• подрежда масата;
• полива растение;
• избира дрехите си;
• помага с покупките;
• подрежда собствените си вещи.

Когато детето вижда, че приносът му има значение, то започва да усеща:

„Аз мога да бъда полезен.“

15. Показвайте, че увереността не означава липса на страх

Това е един от най-важните уроци.

Можем да кажем:

„Нормално е да се притесняваш.“

„Можеш да се страхуваш и пак да опиташ.“

„Не е необходимо да си смел през цялото време.“

Така детето не започва да възприема страха като доказателство, че е слабо.

Какви фрази изграждат увереност?

Ето няколко изречения, които можете да използвате в ежедневието:

• „Вярвам, че можеш да опиташ.“

• „Не е нужно да стане перфектно.“

• „Грешките са част от ученето.“

• „Можеш да поискаш помощ.“

• „Какво мислиш ти?“

• „Искаш ли да опиташ сам?“

• „Видях колко много се постара.“

• „Може да не се получи от първия път.“

• „Можеш да се чувстваш разочарован и пак да продължиш.“

• „Обичам те, независимо дали си успял.“

Какво може да подкопае увереността?

Някои родителски реакции могат неволно да окажат обратния ефект:

• постоянно сравняване;
• прекомерна критика;
• прекалена защита;
• решаване на всеки проблем вместо детето;
• очакване за съвършенство;
• подиграване на страховете;
• етикети като „срамежлив“, „несръчен“ или „мързелив“;
• наказване на всяка грешка;
• прекомерна зависимост от похвали и награди.

Това не означава, че един момент на нетърпение ще навреди трайно на детето. Всички родители грешат.

По-важна е цялостната атмосфера у дома.

А ако детето е по-срамежливо?

Срамежливостта не е непременно проблем, който трябва да бъде „поправен“.

Някои деца просто имат нужда от повече време, за да се почувстват комфортно в нова среда.

Вместо:

„Кажи „здрасти“, не се притеснявай!“

можете да дадете време и пример:

„Ще останем малко заедно, докато се почувстваш готов.“

Не е необходимо да принуждавате детето да бъде екстровертно, за да бъде уверено.

Как да изградим увереност според възрастта?

0–2 години

На тази възраст сигурната връзка с родителя е особено важна.

Помагат:

• откликване на нуждите;
• много разговори;
• свободно движение и изследване;
• безопасна среда;
• възможност детето да опитва само.

2–4 години

Това е период, в който самостоятелността бързо се развива.

Давайте малки избори и задачи:

„Искаш ли да прибереш книжките?“

„Сам ли искаш да обуеш обувките?“

4–6 години

Можете да насърчавате:

• решаването на проблеми;
• игрите с правила;
• изразяването на мнение;
• поемането на малки отговорности;
• справянето с разочарованието.

Училищна възраст

Постепенно детето се сблъсква с повече сравнения, оценки и социални ситуации.

Подкрепяйте го да се фокусира върху развитието си, а не само върху резултатите.

Най-важното: увереността се изгражда в ежедневните малки моменти

Не е необходимо да организирате специални упражнения за увереност.

Тя се изгражда, когато:

детето разлее водата и получи възможност да почисти;

не успее да завърже обувките и опита отново;

изкаже различно мнение и бъде изслушано;

направи грешка и не бъде засрамено;

се страхува и получи подкрепа;

помогне у дома и види, че приносът му има значение.

Тези малки моменти постепенно изграждат вътрешното усещане:

„Мога да се справя. А когато не мога, мога да поискам помощ.“

Често задавани въпроси

Как да направим детето по-уверено?

Давайте му възможност да опитва самостоятелно, приемайте грешките като част от ученето, избягвайте сравненията и показвайте, че го обичате независимо от резултатите.

Трябва ли постоянно да хвалим детето?

Не. По-полезно е да давате конкретна обратна връзка и да забелязвате усилието, стратегията и напредъка, вместо да хвалите всяко действие.

Какво да правим, ако детето се страхува да опита нещо ново?

Не го принуждавайте, но и не бързайте да правите всичко вместо него. Можете да кажете: „Разбирам, че се притесняваш. Можем да опитаме заедно.“

Как сравненията влияят на детската увереност?

Постоянното сравнение може да накара детето да се чувства недостатъчно добро. По-полезно е да сравнявате настоящите му умения с предишните му постижения.

Може ли прекаленото помагане да попречи на увереността?

Да. Когато родителят постоянно решава проблемите вместо детето, то получава по-малко възможности да упражнява самостоятелност и да открива, че може да се справи.

Какво да кажем на дете, което казва „Аз не мога“?

Можете да отговорите: „В момента ти е трудно. Нека помислим как можеш да опиташ.“ Така признавате трудността, без да приемате, че тя е окончателна.

Заключение

Увереността не означава детето никога да не се страхува, да не греши или винаги да знае какво да прави.

Тя означава да има вътрешното усещане, че може да опитва, да учи, да греши и да започва отново.

Родителите не могат да премахнат всички трудности от пътя на детето – и не е необходимо.

Можем обаче да му дадем нещо много по-ценно: сигурна основа, от която да изследва света, и увереността, че дори когато нещо не се получи, той няма да остане сам.

Понякога най-силното послание не е „Ти можеш всичко“, а:

„Вярвам в теб. Опитай. А ако ти стане трудно, ще бъда до теб.“