Какво е дислексия?
Дислексията (dis-LEK-see-uh) е вид учене с трудности. Дете с учене с трудности има затруднения в обработката на думи или числа. Дислексията е термин, използван, когато хората имат проблеми с научаването на четене, въпреки че са достатъчно умни и искат да учат.
Какви са причините за дислексията?
Дислексията не е болест. Това е състояние, с което човек се ражда, и често е наследствено. Хората с дислексия не са глупави или мързеливи. Повечето имат среден или над средния интелект и работят много усърдно, за да преодолеят проблемите с четенето.
Изследванията показват, че дислексията се дължи на разлика в начина, по който мозъкът обработва информация. Изображения на мозъка показват, че когато хора с дислексия четат, те използват различни части на мозъка в сравнение с хора без дислексия. Тези изображения също показват, че мозъците на хора с дислексия не работят ефективно по време на четене, което прави четенето да изглежда като бавна и трудна работа.
Какво се случва при дислексия?
Повечето деца започват да учат да четат, като учат как звуците на речта образуват думи (фонемно осъзнаване) и след това свързват тези звуци с букви от азбуката (фонетика). След това те научават как да комбинират тези звуци в думи и в крайна сметка могат да разпознават думи, които са виждали многократно.
Четенето е малко като карането на велосипед: изисква извършване на много действия едновременно с прецизно времево разпределение. С практиката, типичните читатели постепенно научават да четат думи автоматично, така че да могат да съсредоточат умствената си енергия върху разбирането и запомнянето на това, което са прочели.
Децата с дислексия обаче имат затруднения с фонемното осъзнаване и фонетиката. Така четенето не става автоматично и остава бавно и мъчително. Когато дете среща трудности с тези основни стъпки в четенето, разбирането неизменно страда и разочарованието е вероятно.
Общоприето е, че буквите или думите изглеждат обърнати — например “was” изглежда като “saw”. Този проблем може да бъде част от дислексията, но объркванията са много чести при деца до първи или втори клас, а не само при деца с дислексия. Основният проблем за децата с дислексия е във фонемното осъзнаване, фонетиката и бързото разпознаване на думи.
Какви са признаците на дислексия?
При деца в предучилищна и начална училищна възраст, някои признаци на дислексия могат да включват проблеми с:
- учене на говорене
- произнасяне на по-дълги думи
- римуване
- научаване на азбучната последователност, дните от седмицата, цветове, форми и числа
- научаване на имена и звуци на буквите
- научаване на четене и писане на собственото име
- идентифициране на срички (например “cow–boy” в “cowboy”) и речеви звуци (фонеми: b-a-t в “bat”) в думи
- звукоизговаряне на прости думи
- четене и изписване на думи с правилна последователност на буквите (“top” вместо “pot”)
- ръкопис и фини моторни умения
По-големите деца, тийнейджъри и възрастни може да имат същите признаци на дислексия и вероятно ще:
- четат и изписват значително под нивото на класа
- избягват четенето и писането
- работят бавно по задачи и тестове за четене и писане
- имат затруднения с ученето на чужд език
Как се диагностицира дислексията?
Дислексията обикновено се открива по време на началното училище. В някои случаи, тя не става очевидна, докато детето не стане по-голямо и не се очаква да чете и разбира по-дълги и сложни материали. Постоянните проблеми с напредналото четене и правописа могат да бъдат признаци, че умно тийнейджърче има дислексия.
Дислексията може да бъде формално диагностицирана само чрез цялостна оценка от специалист по четене или психолог, както в училище, така и в общността. Педиатрите често знаят признаците на дислексията и могат да насочат семействата към подходяща помощ.
Забавянето на помощта за деца с дислексия може да създаде по-голям проблем с четенето и спад в самооценката. Затова е важно да се разпознават симптомите рано в началното училище и да се започне специализирано четене веднага.
Как се управлява дислексията?
За щастие, с подходяща помощ, повечето деца с дислексия могат да научат да четат и да развият стратегии, които им позволяват да останат в обикновен клас.
Обикновено те работят с обучен учител, репетитор или специалист по четене, за да научат как да четат, пишат и управляват състоянието. Учителят на детето, психологът или педиатърът могат да препоръчат академичен терапевт — също наричан образователен терапевт или терапевт по академичен език, който е обучен да работи с деца с дислексия.
Какво друго трябва да знам?
Децата с дислексия може да се чувстват по-малко умни от връстниците си, защото им е трудно да настигнат. Докато преминават през началното училище, проблемите могат да се задълбочават, тъй като четенето става все по-важно за ученето. В резултат на това децата могат да загубят интерес към училище.
Децата, които имат затруднения, често избягват четенето, защото е трудно или стресиращо. Така те пропускат ценна практика по четене и остават по-назад от своите съученици.
Важно е да подкрепяте усилията на детето си, като насърчавате и помагате в четенето у дома. Също така се опитайте да дадете на детето си възможности да изгражда увереност и да постига успех в други области, като спорт, хобита, музика, изкуство и драма. Художници, спортисти, учени, предприемачи, лекари, юристи и държавници са успели да постигнат велики неща, въпреки трудностите с четенето.
Ако смятате, че детето ви може да има дислексия, говорете с вашия лекар, учителя на детето или специалиста по четене. Колкото по-скоро бъде открит проблемът с четенето, толкова по-скоро детето ви може да получи правилната помощ.
