Разговор с Дорина Ташева
Какво е родова терапия? И как преживяванията на поколенията преди нас имат влияние върху живота ни?
Родовата терапия или иначе казано Генеалогия – е наука за изучаване на причинно-следствените връзки в рода и влиянието на миналото на нашите предци върху настоящето ни.
Това е първата стъпка към трансформация в живота на човек.
След като е достигнато знанието, тоест имаме лечебно осъзнаване, то тогава вече е стартирал оздравителният процес.
Родовото поле е жива структура и е извън пределите и рамките на живота тук и сега. В родовата наука се изучава нашето минало, историята, травмите и радостите на нашите предци, за да видим по-ясно и самите себе си. Родът носи несъзнателно своята приказка, преповтаряща се в поколенията. Много е важно да се помирим с нашите родители (които са ключът към изобилието в живота ни). Както и с нашия род. Това не само ще донесе равновесие в живота ни – но ще ни позволи да дарим с благоденствие и поколенията след нас. Родовото познание е най-доброто нещо, което можете да подарите на себе си и на децата си!
Възможно ли е трудното поведение и инатът у децата да са родови процеси?
Възможно е да са пътепоказатели към неразрешен родов конфликт. Нужна е по-голяма картина, за да имаме точност. Бих изследвала на какво се противопоставя родът и дали тези личностни характеристики са често срещани и в предходните поколения.
Много често се среща – когато единият родител е бил отхвърлен или третиран по неуважителен начин, детето да се превърне в негово копие, възприемайки същото поведение. И несъзнателно той изпълнява своята лоялност, оставяйки посланието „Аз също ще премина през това, за да не си сам“. Ние ВИНАГИ сме лоялни към предците ни! Така детето изпълнява и Законът за заместването, който гласи, че в рода ВСЕКИ ИМА СВОЕТО МЯСТО!
Нарушената комуникация родител – дете – родова травма ли е?
Чувствата и емоциите към нашите родители са портал, вътрешен и правдив компас, към нашия вътрешен свят. Тази конфигурация (родител-дете) винаги ни носи послание. Възможно е да има прекъсната връзка в предходните поколения. От психологическо гледище децата отразяват нашите травми от периода на детството ни – всичко, което сме блокирали за себе си. Скрили от себе си. От родова гледна точка – като говорим за „тайна“ и „криене“, няма как да не спомена най-лошото наследство, което можем да оставим на децата си – а именно скрити и дълбоко преживени събития в рода – иначе казано всяка ТАЙНА е бичът на рода. Тайната в рода ни управлява. Още Карл Юнг разглежда този казус – „Всичко, което е неосъзнато е наша съдба“. Точно така е и в родовата ни история – всичко потулено се връща до тогава, докато не бъде видяно, почетено, осъзнато. Нямаме право да низвергнем никого от рода и нищо. Всичко по закон си принадлежи на това поле и тази разумна природна сила функционира без грешка. Да се върна въпроса – дали нарушената комуникация родител-дете може да се разгледа през погледа на родовата травма – да, може! Но всичко е много комплексно и се разглежда детайлно в процеса на терапия.
Какъв може да е коренът на тревожността у децата в родовото пространство?
Зависи от нюансите на тази тревожност.
- Какво я провокира?
- От какво ни е страх?
- Кога изпитваме тревожност?
- Кое е най-лошото нещо, което може да ни се случи?
Тези фрази много често могат да ни посочат нашия основен родов „език“ – нашата родова травма. Коренът може да е следствие на насилие в предните поколения, на осиротяване и на още много други блокажи.
Ще ви дам реален пример от моята практика – дете, което е много тревожно и се самонаранява. Родителите, разбира се, са обезпокоени от този факт. Три поколения назад откриваме баба, която е преживяла сексуално насилие в семейството и физическо насилие в последствие. Детето, разбира се, не познава тази истина – дори не познава и своя прародител. Тялото на потомците „говори“ със своите действия, разказва СКРИТОТО послание за всичко, което се е случило назад. Влиянието на психиката и емоциите ни върху физическото ни тяло и здраве вече е факт. Но това важи дори за емоциите на нашите предци – те също имат власт над нас. Оплакванията и нашите соматични симптоми са реално и нашата парола към разкодиране на:
- Осъзнаването на дадена травма
2. Разрешаването на родовия проблем
Хиперактивността родова травма ли е?
Възможно е да бъде. Необходима е повече информация. Едно дете с хиперактивност може да проявява родова история, друго – да бъде огледало на настоящ конфликт. И така нататък – факторите са много.
Как да не прекаляваме с грижовността, за да стане детето самостоятелно?
В работата си разглеждам 3 основни процеса, които могат да нарушат нашата автентичност, самостоятелност и житейска цел:
- Идентификация с някой от родителите или с член на рода – това е подсъзнателно сливане и проявяване по несъзнателен начин характеровите особености на конкретния човек, както и поведенчески модели. Когато проявяваме това „сливане“ (индентифициране), ние подсъзнателно споделяме негативен аспект от житейския опит на конкретния човек.
- Отхвърляне на някой от родителите или на член от рода – което отново води до вътрешен конфликт. И ако не бъде отработен се преповтаря като програма в поколенията – нарушена връзка родител-дете. Чертите и модели на поведение, които отхвърляме у другите – заживяват у нас.
Моето послание към читателите е – ако наистина копнеете за радост в живота си, ако искате да се наслаждавате на пълноценни партньорски отношения и любов, да бъдете здрави и да имате вътрешен устой – то, възстановете, помирете и изцелете връзката с вашите родители и вашите предци! Това е закон, познат още от Библията – чак до днешната Психогенеалогия.
- 3. Прекъсване на ранната връзка с майката – това е много силен процес. Типът привързаност, който проявяваме в живота си се изгражда до първата ни година. Емоционалната интелигентност се развива най-силно първите 3 години от живота на човек. И този крехък период, който оставя в несъзнателното ни поле – определя до голяма степен нашите партньорски отношения в различните сфери. Прекъсването на връзката майка-дете в предишните поколения също може да засегне настоящите отношения майка-дете. Проверете дали майка ви или бабите ви, прабаби са изживели разрив, загуба по тази линия.
За да научим детето на самостоятелност, зрялост, отговорност – е нужно ние самите да ги проявяваме на дело. Ако има ситуации, в които не чувстваме удовлетворение и хармония в себе си – то можем да се обърнем към рода. Различните проблеми и несгоди в живота ни (особено повтарящи се такива) често са призив за събуждане на родовото съзнание и за стъпки към изцеление. Защото лекувайки себе си – ние лекуваме рода във всички посоки на времето и даваме свобода и лекота на потомците си.
Разговорът проведе: Надя Станоева
