Имат ли всички деца страхове и притеснения?
Напълно нормално е децата понякога да се чувстват изплашени или притеснени. Тези чувства им помагат да бъдат предпазливи. Всичко, което е ново, голямо, шумно или различно, може да изглежда плашещо на пръв поглед. Родителите могат да помогнат на децата си да се чувстват в безопасност и да се научат как да се отпускат в такива ситуации.
От какво се страхуват децата?
Страховете на децата се променят с възрастта и някои от тях са характерни за определени периоди.
Примери:
- Бебета и тревога от непознати. Когато бебетата станат на около 8–9 месеца, започват да разпознават лицата на хората, които познават. Поради това нови лица, дори на роднини или нови бавачки, могат да им се сторят плашещи. Те могат да заплачат или да се прилепят към родителите си за сигурност.
- Малки деца и страх от раздяла. Между 10 месеца и 2 години, много малки деца започват да се страхуват да се отделят от родителите си. Те не искат родителите им да ги оставят на детска градина или вечер преди лягане. Възможно е да плачат, да се държат за родителя или да опитват да останат близо до него.
- Малки деца и страхове от въображаеми неща. Децата на 4–6 години могат да си представят и да играят с въображението си, но понякога не могат да различат кое е реално и кое не. За тях страшните чудовища под леглото изглеждат истински. Те се страхуват от тъмнината, преди лягане или от кошмари. Много деца също се боят от силни звуци, като гръмотевици или фойерверки.
- По-големите деца се страхуват от нараняване или опасности. След като навършат 7 години, те могат да различават реалното от въображаемото. На тази възраст те започват да се страхуват от неща, които наистина могат да се случат, като например да бъдат наранени от „лоши“ хора, природни бедствия или опасни ситуации, за които чуват по новините.
- Предтийнейджъри и тийнейджъри имат социални страхове. С напредване на възрастта училището и приятелствата стават по-важни. Те може да се притесняват за оценки, външен вид или дали ще бъдат приети от другите. Социалните страхове могат да предизвикат тревожност преди доклад в клас, изпит или дори преди социални ситуации като обяд в училищната столова.
Как мога да помогна на детето ми, когато се страхува?
Когато детето ви се страхува, ето как можете да помогнете:
- Успокойте го: Кажете на вашето бебе, малко дете или малко дете, че е в безопасност с думите: „Всичко е наред, тук съм.“ Прегръдките и утешителните думи могат да помогнат на детето да се почувства по-добре.
- Говорете и изслушвайте: С порастването на детето започнете да говорите за страховете му и го насърчавайте да споделя как се чувства. Бъдете спокойни и подкрепящи.
- Помагайте за адаптацията: Постепенно привиквайте бебето към нови хора, докато го държите близо до себе си, за да се чувства в безопасност.
- Позволявайте кратки раздяли: Оставете вашето малко дете само за кратки периоди, като го успокоите с прегръдка и усмивка, за да се научи, че винаги се връщате.
- Успокойте младите деца преди сън: Създайте успокояваща рутина преди лягане с четене или пеене, за да създадете чувство за сигурност.
- Насърчавайте справянето със страховете: Помогнете на детето си да се изправи пред страховете си стъпка по стъпка, като започнете с най-леките. Например, проверете за „чудовища“ под леглото заедно, за да види, че няма от какво да се страхува.
- Ограничете страшните образи: Следете какво гледат децата — страшни филми и телевизионни предавания могат да подхранват страховете им.
- Помагайте на децата и тийнейджърите да се подготвят за предизвикателства: Насърчавайте ги, когато се подготвят за тестове, класни изяви или други трудни ситуации, като им казвате, че вярвате в тях.
- Създайте ясен график: Ясни графици и правила помагат за намаляване на притесненията относно ежедневните дейности.
- Похвалете за справяне със страховете: Когато детето ви се справи с притеснителна ситуация, го похвалете, за да му покажете, че може да се справя с подобни предизвикателства и в бъдеще.
Нормални ли са страховете и притесненията на детето ми или трябва да потърсим помощ?
Повечето деца се справят със страховете и притесненията си с подкрепата на родителите. С времето те преодоляват страховете, които са имали в по-млада възраст.
Но някои деца може да имат по-силни страхове и да се нуждаят от допълнителна помощ. Ако страхове или притеснения са крайни или пречат на детето да прави нормални неща като ходене на училище или спане само, това може да е признак на тревожно разстройство.
Ако страхове на детето ви:
- Са много силни или продължават след нормалната възраст;
- Предизвикват много силно разстройство или пристъпи на гняв;
- Пречат му да прави неща като да ходи на училище или да бъде отделено от вас;
- Причиняват физически симптоми като болки в стомаха, главоболие, ускорено сърцебиене или чувство на замайване;
Тогава трябва да говорите с лекар или специалист по психично здраве. Тревожните разстройства обикновено са лечими с подходяща помощ и подкрепа.
