Все повече виждам в работата си ограниченията на родителите във възпитанието на децата – страховете, неразбирането и тревожния въпрос: „Лош родител ли съм?“
Не, разбира се, че не си!
Твоето дете е тук със своята благословия и орисия. То е тук, за да измине своя път. Също – да те научи на необходимото. ДЕЦАТА СА НАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ УЧИТЕЛИ!
Няма такова понятие като готов отговор във взаимоотношенията ни. Не е математическа задача – отваряш учебника или сборника и откриваш решението.
Психиката е фина материя.
Какво всъщност означава самата дума психология – наука за душата.
А освен видими причини на определени казуси в живота ни – те могат да бъдат и родови. Без дори да имаме съзнанието за това.
Лоялността към предците се проявява през различни спектри от живота ни. Възможно е коренът да е по-дълбок от това, което е над повърхността, видимото.
Нещата са комплексни – нужен е богат набор от ключове, за да преминем през вратата на възпитанието и разбирането. Но в основата стои любовта.
И както Махатма Ганди, така и Петър Дънов – Учителя, казват – всичко започва отвътре-навън. И нека тази мисъл на Учителя бъде мотото на всеки родител:
„Пазете се от катаклизми в живота си, при които можете да изгубите всичко, което сте придобили. За да не се натъквате на катаклизми, трябва да спрете вниманието си върху възпитанието и самовъзпитанието. Като изучавате законите на възпитанието, ще видите, че човек не може да предаде на другите това, което няма в себе си. Колкото и да желаете да възпитате едно дете, не можете да постигнете нищо, ако сами не сте възпитани.“
Новото време изисква нов подход. Мнозина специалисти в днешни дни са изправени пред предизвикателството на новите деца – те са различни, растат в различна среда от нашата и сякаш са управлявани от различни правила.
Именно сега е ключов момент на промяна.
Родителите са объркани – децата се чувстват невидяни и нечути.
Колкото повече се отдалечаваме от автентичността на децата, толкова повече отхвърляме истинската им същността – духа им.
Отговорете честно пред себе си –
- Колко често позволяваме на детето си да изрази искрено себе си?
- Спомнете си сега – колко често чувствахте, че имате право да изразите себе си свободно като дете? Без страх от външен авторитет.
И ние сме били деца, също и тийнейджъри – по наш начин. С нашата форма на отстояване на личните ни граници. Помнете, че тийнейджърът се бунтува срещу авторитета. И това е нормално!
Основна потребност за всеки от нас е била и остава за всяка възраст – да бъдем видяни. Истински. Каквито сме. И да ни приемат. Каквито сме.
Налагането на калъп на децата и опитите да ги моделираме, създава в тях чувство за предателство – ние не зачитаме тяхната автентична същност. И същевременно създаваме парадокс, че обичаме децата безусловно.
Не винаги е лесно, знам. И не казвам, че не трябва да имаме граници с децата си.
Важно е от кой център на себе си изхождаме – заплашваме и наказваме детето си от нивото на нашето его, от страха, че губим контрол. Или поставяме граница от нивото на сърцето и разбиращата ни същност.
Любов и граници – виждам с времето, това е ключовата формула за всички сфери на живота ни.
Често се вижда, че когато не се дава пространство на децата, за да заявят своя автентичен глас, а са заглушавани от тътена на родителя – те израстват тревожни.
Много млади хора са лишени от приемане.
Пукнатините в нашето емоционално развитие се проявяват във взаимоотношенията ни с нашите деца, тъй като те изваждат на повърхността нашите собствени травми от детството.
Понякога децата ни предизвикват да разбудим нашата забравена същност! Именно тази близост – с нашите деца – ни предоставя едно идеално огледало. Партньорите ни и децата ни са нашите велики учители! Помнете това и си позволете да се взирате дълбоко в това отражение.
Автор: Дорина Ташева – психолог и родов терапевт
