Плачът е един от първите начини, по които децата общуват със света. С него те показват, че са гладни, уморени, уплашени, разочаровани или просто имат нужда от близост.

Когато детето плаче, много родители изпитват силно желание веднага да спрат сълзите. Това е напълно естествено. Понякога обаче, водени от тревога или умора, реагираме по начини, които не помагат нито на детето, нито на нас.

В тази статия ще разгледаме пет често срещани грешки при реакция на плача и какво можете да направите вместо тях, за да подкрепите детето по спокоен и уважителен начин.

Защо децата плачат?

Плачът не винаги означава, че нещо е сериозно нередно.

Причините могат да бъдат различни:

• глад или жажда;
• умора;
• превъзбуда;
• болка или дискомфорт;
• страх;
• разочарование;
• нужда от внимание и близост;
• трудност да изразят чувствата си с думи.

Особено при малките деца плачът е нормална част от емоционалното развитие.

Грешка №1: Да казваме „Няма за какво да плачеш“

Макар да е казано с добри намерения, подобна фраза може да накара детето да почувства, че емоциите му не са важни.

Вместо това опитайте:

• „Виждам, че си разстроен.“
• „Разкажи ми какво се случи.“
• „Разбирам, че ти е трудно.“

Когато детето се чувства чуто, често се успокоява по-лесно.

Грешка №2: Да се опитваме веднага да „поправим“ всичко

Понякога родителите бързат да предложат решение още преди детето да е имало възможност да изрази чувствата си.

Например:

• веднага купуват нова играчка;
• предлагат сладко;
• сменят темата;
• разсейват детето.

Разбира се, има ситуации, в които разсейването помага. Но често децата имат нужда първо някой да ги изслуша и да приеме емоциите им.

Грешка №3: Да се ядосаме на плача

Когато сме уморени или под напрежение, е възможно и ние да реагираме емоционално.

Фрази като:

• „Стига си плакал!“
• „Веднага се успокой!“
• „Големите деца не плачат.“

рядко водят до желания резултат.

По-полезно е първо да се опитате да запазите спокойствие. Децата често се успокояват по-лесно, когато възрастният до тях е спокоен.

Грешка №4: Да сравняваме детето с други

Изречения като:

• „Виж брат ти – той не плаче.“
• „Другите деца не се държат така.“

могат да засилят чувството за срам или несигурност.

Всяко дете преживява емоциите си по различен начин. Вместо сравнения се фокусирайте върху конкретната ситуация и нуждите на вашето дете.

Грешка №5: Да забравяме, че плачът е част от развитието

Особено при малките деца плачът е естествен начин за изразяване на чувства.

Те все още се учат:

• да назовават емоциите си;
• да се успокояват;
• да се справят с разочарованието;
• да чакат;
• да контролират импулсите си.

Тези умения се развиват постепенно и изискват време.

Какво помага вместо това?

Когато детето плаче:

• запазете спокоен тон;
• опитайте се да разберете причината;
• назовете емоцията, ако можете;
• осигурете близост и чувство за сигурност;
• говорете кратко и спокойно;
• изчакайте детето постепенно да се успокои.

Не е необходимо да премахвате всяко разочарование. По-важно е детето да знае, че не е само в трудните моменти.

А ако плачът е съпроводен с истерия?

По време на силен емоционален изблик детето трудно може да възприема дълги обяснения.

В такива моменти:

• осигурете безопасност;
• останете близо;
• говорете спокойно;
• изчакайте най-силните емоции да преминат.

Разговорът за случилото се обикновено е по-полезен, след като детето вече се е успокоило.

Кога плачът може да е сигнал за здравословен проблем?

Консултирайте се с педиатър, ако плачът:

• е необичайно силен или продължителен;
• е съпроводен с висока температура;
• детето изглежда отпаднало;
• отказва храна или течности;
• има затруднено дишане;
• е съпроводен с други тревожни симптоми.

При кърмачета и малки бебета всяка внезапна промяна в поведението заслужава внимание.

Често задавани въпроси

Трябва ли винаги да реагирам веднага, когато детето плаче?

Добре е първо да се уверите, че е в безопасност, а след това спокойно да се опитате да разберете каква е причината за плача.

Нормално ли е малките деца да плачат често?

Да. Докато се учат да разпознават и изразяват емоциите си, плачът е естествен начин на общуване.

Лошо ли е да гушкам детето, когато плаче?

Не. Близостта и физическият контакт често помагат на детето да се почувства сигурно и постепенно да се успокои.

Какво да правя, ако аз самият се чувствам претоварен?

Ако е възможно, уверете се, че детето е на безопасно място и си дайте кратък момент, за да се успокоите. След това се върнете при него с по-спокоен тон.

Заключение

Плачът не е знак за лошо възпитание, манипулация или неуспех на родителя. Той е естествена част от развитието и един от основните начини, по които децата изразяват своите нужди и чувства.

Не е необходимо винаги да намирате перфектното решение. Най-важното е детето да усеща, че е чуто, прието и подкрепено. Спокойното присъствие на родителя често е най-голямата помощ в трудните моменти.