Пътят към юношеството може да бъде предизвикателен и като тийнейджър, който преминава всички физиологични, хормонални и емоционални трансформации. Така и за родителите на тийнейджъри, които са предизвикани да приемат всички тези промени в детето си.
Знаете ли, че тийнейджърският мозък работи по-различно от този на детския и на зрелия мозък?
Мозъкът съзрява отзад напред. Той е разделен на специални региони, отговарящи за различните сетива. Фронталният лоб се намира в предната част на мозъка и съответно се развива изцяло в края на юношеството. Фронталният лоб отговаря за умението да отсъдим за дадена ситуация, да контролираме нашите импулси, да измислим нестандартно решение на определен казус, отговаря за нашата преценка и умението да преценяваме рисковете. Благодарение на тази зона в мозъка, ние избираме действия, които ни съхраняват.
Съвременни изследвания с ЯМР дават точна картина по отношение на развитието на мозъка в процеса на съзряване, както и връзките в различните региони вътре.
Съзряващият мозък формира връзките си отзад напред, като последните зони, които се „свързват“ са във фронталния лоб. Което означава, че тийнейджърският мозък е изминал 80% от развитието си. Но последните 20% са ключови за неговото здраве.
Това е причината един юноша да не може да има правилна, адекватна преценка за ситуацията около себе си. Както и рисковете, които не може да прецени адекватно. Ето защо те са толкова емоционални като лавини, които в единия момент са в изолирано затишие в уюта на тишината на детската стая, а в следващия момент яростно изригват с емоционален изблик.
Защо споделям всичко това?
За да можем да разберем защо тийнейджърите се държат по толкова озадачаващ начин – импулсивността, промените в настроението, неумението да се концентрират, избухливостта, рисковите действия и нездравословни навици – всичко това има своето обяснение. За мен лично като родител беше толкова освобождаващо, когато започнах да разбирам. Колкото по-грамотни сме емоционално и с по-ясна представа как функционира мозъка ни, толкова по-лесно ще се адаптираме към превратностите на живота.
Днешните юноши са изложени на толкова изкушения и пристрастявания, че е трудно да помислим какво ни очаква в бъдеще.
Днешните тийнейджъри са изложени на дигиталната зависимост и по тази причина са уязвими по напълно нов начин. Технологиите са още една възможност за тяхната нужда от приключенски емоции и преживявания и тъй като мозъкът в тази възраст се стимулира много лесно, най-малката джаджа е предостатъчна, за да го „подчини“.
В известен смисъл технологиите са наркотик. В петото издание на Диагностичния и статистически наръчник от 2013 г. като вид психично разстройство фигурира и зависимостта към онлайн игрите.
Разбира се, целта не е да изолираме детето от реалността, в която всички сме.
Това, което е важно е да има много комуникация – осъзната, доверие, любов и граници в отношенията с нашия млад човек у дома.
Преди да започнем да възпитаваме децата си би било прекрасно да възпитаме и опознаем себе си.
Много често и в партньорските си отношения, и в родителските – влизаме с нашите рани и белези от детството. Единственото, което можем да „посеем“ по този начин е да предадем тези товари напред.
Важно е да не забравяме, че децата и партньорът до нас са наши абсолютни огледала. Отразяват нашите изтласкани травми, които са били твърде болезнени или сме нямали ресурса да преработим и сме заключили в света на несъзнаваното.
„Когато не се дава пространство на децата, за да заявят своя автентичен глас, а са задушавани от тътена на родителските намерения, те растат тревожни и депресирани. Много млади хора са лишени от приемане, а единствената им нужда е да бъдат видени такива, каквито са“. Д-р Шефали Тсабари
За съжаление не винаги е толкова просто. Освен семейната динамика на детството – наличието или отсъствието на родител/и, близки, подкрепяща мрежа, сигурност и други базови потребности – това, което може да даде отпечатък върху детската психика е родовата динамика и обремененост.
Често говоря за родовата наука (Психогенеалогия), защото НЕ ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ НАС и е много важно да видим всички парченца от един пъзел.
Родовата наука изследва причинно-следствените връзки в родовото поле – историята на рода ни и как техните модели се пресъздават в нашия житейски избор. Нашите предци са извор и ключ към много от темите в живота ни. Основният инструмент, с който работим тук е геносоциограмата – общо казано родова карта, с която успяваме да видим различни травми и повтаряемости, нарушени закони. Както в природата, така и тук имаме основни закони, които е здравословно да познаваме.
Искрено препоръчвам на родителите, които се интересуват да прочетат книгата „Семейните фантоми“ на Брюно Клавие, за да придобият по-голяма осъзнатост за поведението на своите деца.
До тук застъпихме три важни компонента в изграждането на младата личност, а именно:
- Физиологично развитие на мозъка
- Семейна среда
- Родова динамика
Четвъртият важен аспект, който залагам в своята работа е осъзнатостта на самия родител, неговата емоционална интелигентност и готовност да върви по пътя към личностно развитие.
И е важно тук да допълня – мили родители, няма лоши родители (изключвайки клинични случаи на тежки поведенчески нарушения, зависи родители и прочие).
Важно е да приемем, че нашите деца натискат всички спящи бутони от забравени болки на нашето вътрешно дете – от нашето детство.
Родителството най-вече е път към себе си. Към съзряване. Път навътре.
За тази цел, в подкрепа на всички родители, създадох месечен клуб в онлайн пространство, наречен „Компас към юношеството“. В тази затворена група всеки месец ще провеждам уебинари, ще предоставям информация и домашни задания, с които групата да работи в конкретния месец. Тази група е път към осъзнато родителство и преобразуване на травмите в приемане.
Предстои да преразгледаме много митове и да подкрепим себе си като родители по пътя към нашите деца.
И ще си позволя да завърша статията с един цитат, който казва всичко:
„Някои смятат, че осъзнато родителство означава да сме любвеобвилни към нашите деца през цялото време и се опитват да задоволят всяко тяхно желание, така че те да бъдат доволни и добре. Точно обратното, този вид родителска грижа е основан на страх и е вкоренен в неосъзнатост. Осъзнатото родителство не изпитва страх, че ще причини на децата си дискомфорт, ако това е необходимо, за да израснат, или да каже „не“, ако то ще послужи за тяхното най-висше благо. Този подход не търси лесния път за родителя или за детето, а търси начина, който е най-подходящ за техния растеж.“ Д-р Шефали Тсабари
