Какво са тревожните разстройства?
Тревожните разстройства причиняват силен страх и притеснение, водят до промени в поведението, съня, храненето и настроението на детето. Тези състояния могат сериозно да нарушат ежедневието и благополучието на децата и тийнейджърите.
Видове тревожни разстройства
Различни тревожни разстройства могат да засегнат деца и тийнейджъри, като те включват:
- Генерализирано тревожно разстройство (GAD)
- Разстройство на тревожността от раздяла
- Социална тревожност (социална фобия)
- Паническо разстройство
- Селективен мутизъм
- Специфични фобии
Генерализирано тревожно разстройство (GAD)
Децата с GAD се притесняват почти всеки ден за различни неща – от домашните задачи и тестовете до по-малко предвидими ситуации, като игри с приятели или пътуване с автобус. Това притеснение е по-силно и по-често от нормалното и може да затрудни детето да се съсредоточи в училище, да се забавлява, да се храни добре или да заспива. Някои деца споделят притесненията си, докато други ги пазят за себе си, но без значение от уверенията на родителите, тези притеснения не отшумяват лесно.
Разстройство на тревожността от раздяла
Нормално е малките деца да изпитват тревога, когато за пръв път се отделят от родителите си. Но ако това чувство продължава и с възрастта, това може да бъде признак на разстройство на тревожността от раздяла. Децата с това разстройство може да се страхуват да отидат на училище, да спят самостоятелно или да участват в социални събития без родителите си.
Социална тревожност (социална фобия)
Децата с тази фобия се страхуват от това, което другите мислят за тях, и често избягват ситуации, където могат да се чувстват изложени на внимание. Те могат да се чувстват панически, когато трябва да отговарят на въпроси в клас или да участват в презентации. Социалната тревожност може да доведе до избягване на училище и социални контакти.
Паническо разстройство
Паническите атаки водят до внезапни пристъпи на страх, съпътствани с физически симптоми като треперене, учестено сърцебиене и затруднено дишане. Те могат да се случат по всяко време и са по-чести при тийнейджърите.
Селективен мутизъм
Това е форма на социална фобия, при която децата не говорят в определени ситуации, въпреки че могат да говорят свободно у дома или с близки хора.
Специфични фобии
Тези фобии се проявяват като силен страх от конкретни неща, като животни, тъмнина, гръмотевици или височини. Децата с такива фобии избягват местата, където може да се сблъскат с това, което ги плаши.
Признаци и симптоми на тревожност
Тревожността може да доведе до различни симптоми както в поведението, така и в тялото на детето. Тези симптоми могат да включват:
- Физически симптоми: учестено сърцебиене, треперене, чувство на задушаване, горещи вълни, сухота в устата.
- Емоционални симптоми: страх, нервност, притеснение, избягване на социални и училищни дейности.
Тези симптоми са резултат от реакцията „борба или бягство“, която се активира в отговор на опасност. При тревожните разстройства, тази реакция е прекалено активна, дори когато няма реална заплаха.
Причини за тревожните разстройства
Тревожните разстройства могат да бъдат резултат от няколко фактора, включително:
- Генетика: Децата, които имат членове на семейството с тревожни разстройства, са по-склонни да ги развият.
- Химия на мозъка: Проблеми с мозъчни химикали като невротрансмитерите могат да предизвикат тревожност.
- Житейски ситуации: Стресови събития като загуба, болест, насилие или малтретиране също могат да водят до тревожност.
- Наследено поведение: Децата могат да научат тревожни модели от родители или други близки.
Как се диагностицират тревожните разстройства?
Тревожните разстройства могат да бъдат диагностицирани от обучен терапевт, който разговаря с детето и семейството му. Той ще проучи кога и как се появяват тревогите, за да определи вида на разстройството. Редовните здравни прегледи също са важни, за да се изключат други здравословни проблеми.
Лечение на тревожните разстройства
Тревожните разстройства най-често се лекуват с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), която учи децата как да управляват притесненията си. Терапията помага на децата да разберат, че когато избягват страховете си, те се засилват, но когато ги посрещнат, страховете отслабват и изчезват.
В терапията:
- Родителите учат как най-добре да подкрепят децата си.
- Децата развиват умения за справяне с тревогата.
- Терапевтът ги подкрепя и хвали при справяне с трудните ситуации.
Как да помогнем на детето си?
Ако детето ви има тревожно разстройство, ето как можете да му помогнете:
- Намерете опитен терапевт и посещавайте всички сесии.
- Говорете често с терапевта за най-добрите начини да подкрепяте детето си.
- Насърчавайте детето си да се изправя пред страховете си.
- Бъдете търпеливи и подкрепящи, тъй като терапията изисква време, за да се проявят резултати.
Тревожността може да е предизвикателство, но с правилната подкрепа и терапия децата могат да преодолеят страховете си и да водят щастлив и пълноценен живот.
