Полезна и практична информация за бъдещи и настоящи майки

Партньорските взаимоотношения са една важна тема за всеки човек, но не достатъчно позната през призмата на психологията и как функционира психиката на жената и как на мъжа.

Всички ние влизаме абсолютно неподготвени в брака.

С моделите на рода, които несъзнателно сме поели, със семейните ни лоялности. Голи и боси.

Често детските приказки надграждат илюзията с разгръщането на червения килим – „и заживели щастливо до края на дните си“.

Не, не казвам, че щастливият брак е утопия.

Казвам, че рядко се случва поради външни обстоятелства. Бракът е като розата – нужно е ежедневно да подсигуряваме подходящ климат, светлина, вода и грижи. Когато се появят „вредители“ да можем да устоим и съхраним красотата на цветето.

Иначе казано – бракът изисква грижи. Всеки ден. И от двамата партньори.

Ето такива щастливи семейства често срещам – надградили се. Рядко при мен идват двойки, които са на ръба на развода поради сериозни причини. Често крахът идва от лоша комуникация и от битовизми, които не успяваме да превъзмогнем.

Но когато една такава двойка избере да се научи как съхрани брака – те се превръщат в красива, изобилна и пъстра градина с рози.

Хубаво е да се учим да познаваме себе си – да изграждаме себерефлексия. Така ще имаме възможност да виждаме несъзнателните си процеси и кога действаме през травмата.

Има много начини, с които да саботираме връзката си. Всеки един е пряко обвързан с нашата опитност в детството; моделите, които сме получили от нашите родители; начинът, по който сме получавали любов и грижа.

Дали емоционалният ни резервоар е пълен?

Всичко това естествено и несъзнателно ни насочва кораба на любовта. Дали ще се разбием в айсберг или ще достигнем до екзотичен бряг, дали ще устоим на бурите? Дълбочината на темата предвижда серия от публикации, за да мога да споделя малко зрънце от начините, с които рушим връзката си.

Отговорете, моля сега за себе си – какво за вас е партньорство? Как разбирате вие това определение? Напишете всички асоциации, които ви идват на тема „семейство“, „споделеност“, „любов“.

Една травма може да се прояви по противоположни начина – в двете й крайности. Днес ще ви дам 5 стъпки, които да избягвате, ако искате да постигнете хармонична любов.

  1. Недоверие, ревност, контрол <-> прекалена заетост с други ангажименти, игнориране на другия

Можем да преминем в пълно обсебване на половинката си и недоверие към него, което изсмуква жизнения сок на партньорството. Или в крайността на пълно неглижиране и незаинтересованост. И двете ще доведат до разруха.

2. Свръхвъзхваляване, обожестяване <-> Липса на оценяване и на признание

Прилепчивостта на сянката на архетип Момиченцето и обожествяване на партньора ни е нещо, което отблъсква мъжете и не поддържа желанието им към никоя жена. Също – знаете вече от Архетипите – липсата на признание за мъжа е пагубно. То е нужно като въздуха.

3. Не живеете извън връзката си <-> Не подхранвате връзката, носите се по течението

Има партньори, които нямат живот извън връзката си. Не е нужно да бъдете хиперактивни и социални. Всеки човек има свой темперамент и особености. Но ако нямате никакви приятели или външни занимания, хобита – то това също ще изхаби отношенията ви. Все едно да ядете сьомга всеки ден – колкото и да я обичате, ще ви дойде в повече.

4. Премълчавате всичко <-> Постоянни обвинения и критика

Другата крайност – премълчаване на всички обиди, емоции, преминаване на границата ни. Тук ние показваме липса на уважение към себе си. И огледално – партньорът ни не ни уважава. Другата страна на монетата са постоянните критики – това е немислима ситуация за който и да е човек.

5. Липса на идентичност и лична стойност, неглижиране на личността ни <-> Постоянно сравнение

Много дами се обезличават и инвестират цялата си енергия и време в отношенията. Те се занемаряват външно и вътрешно. Крайността – нуждата постоянно сравнение и натрапчивата мисъл да си „най-добрата“. Сравнения с бившите или с други жени и постоянни подмятания към половинката ни убива страстта и уважението.

От много време насам моето мото гласи – избирай тези действия, думи, постъпки – след които ТИ САМАТА ЩЕ СЕ ХАРЕСВАШ. Това е добър компас към правилните избори, не мислите ли?

Как масово влошаваме отношенията си?

Хората отказват да поискат помощ.

В България да поискаш помощ в брака си се е превърнало в табу. В резултат, вместо да извадим проблемите и конфликтите на повърхността, се отричат, защото всички знаят, че ако отричаш нещо достатъчно дълго време, в крайна сметка то ще изчезне, нали?

Но всъщност не се получава съвсем така в реалността, особено в семейния живот. Толкова много бракове щяха да бъдат спасени, ако само хората знаеха към кого да се обърнат, как да потърсят помощ.

Ако връзката ви е в ступор – потърсете психологическа помощ. Често хората вярват, че „могат и сами“, „че психотерапията е за луди“, „тази професия няма смисъл“ и т.н.

Но всъщност реалността е друга.

Към психотерапия и личностна трансформация прибягват хора, които са достатъчно осъзнати и с висок праг на емоционална интелигентност.

Всичко друго е отричане на нашето подземно „мазе“, в което сме сбутали грижливо всичко, което ни носи болка и горчив привкус.

Но мазето не изчезва с отричането му. С времето – дори може да стане съществено голяма част от нашия „дом“.

Хората отказват да признаят тяхната част от проблема във взаимоотношенията.

Наистина нужни са двама души, за да се обърка един брак. Винаги двама носят отговорността – и е важно да я поемат, защото нарушаваме „Закона за даване и получаване“ и „Закона за равновесието“ според родовата динамика. Когато не поемем отговорност за делата си – ние предаваме щафетата на следващото поколение да преработват дисбаланса – именно на нашите деца.

Бих искала за финал да ви споделя една ситуативна практика, която наричаме „Наблюдател“.

Тази техника гласи – наблюдение на поведението един на друг на партньорите, в която отбелязвате как поведението се мени в различните ситуации.

Това упражнение ще ви помогне да разбирате променливите черти на характера и кои ситуации активират позитивни или негативни реакции. Тази взаимност ще доведе до по-конструктивна комуникация един с друг.

Автор: Дорина Ташева – психолог, психотерапевт, семеен терапевт, арома терапевт

Категории: Всички