Колко сме осъзнати върху нашите емоции?
И до колко другите за възприемчиви за тях?
Каква е разликата между емоция и чувство?
Емоция (на латински: emoveo – „вълнувам се“) е понятие, което показва психичното състояние на индивида, повлияно от различни субекти и ситуации. Това състояние може да бъде както положително, така и отрицателно, също така и състояние на безразличие.
Чувството е понятие от психологията и е форма на отразяване на отношението на отделния индивид към околната среда – обекти или субекти. Чувствата също могат да се разделят на положителни, отрицателни и негативни. За разлика от емоциите чувствата са дълготрайни.
Често имаме тенденцията да категоризираме емоциите на „добри“ и „лоши“. А често те имат механизъм на защита, която ни алармира да обърнем внимание на нещо по-дълбоко.
Но забързани в скоростта не ежедневието, ние често сме капсулирали собствените ни импулси и сигнали, емоции и чувствителност.
Днес бих искала да разгледаме пет основни емоции, определяни като разрушителни от друга призма.
Ето и тях:
- Страх от несполука/загуба на любов – предпазва от опасности, той ни предупреждава. Дава сигнал да променим поведението си.
- Обида – познавателна функция, дава ни познание за границите на другите и къде ги преминаваме.
- Срам – служи личността да се социализира конструктивно. Ако сме безсрамни – няма да влезнем в социалните норми. Ставаме социално неприемливи.
- Завист – стимулира ни да се развиваме, когато видим нещо хубаво.
- Вина – формира съвестта ни, помага ни да разберем грешките си.
Виждаме как защитните механизми на негативните ни емоции можем да ги използваме за наш растеж, през вътрешния ни възрастен, нашата емоционална зрялост.
Когато ги използваме през раненото вътрешно дете, ние създаваме хаос, конфликти и драма в живота си.
Тези емоции, използвани през детската позиция, се влошават във времето и с възрастта стават по-неприятни и контрастни за околните.
Тези емоции трябва да са кротки, а не доминиращи и да ни управляват.
Един от най-лесният начин да изграждаме характер и личност, с която ние самите бихме се чувствали добре е през т.нар. развитие на силните ни страни.
Развитието на силните ни страни води до изграждане на стабилен характер, вътрешен устой, който може да ни адаптира към различни преживявания и мъдрото преминаване през тях.
Нищо в този дуалистичен свят не е само добро или само лошо. Това важи и за света на емоциите – те винаги могат да бъдат използвани градивно.
Автор: Дорина Ташева – психолог, психотерапевт, родов и семеен терапевт, ароматерапевт
