„Непреработените разминавания между характера на детето и поведението на родителите му продължават да влияят на живота на човека и съставляват неговото вътрешно страдание.“ Ницше
Осъзнатост
Все по-често се повдига темата за несъзнателното – не само на личностно ниво, но и за онова, спотаеното в неизказаните истини на нашите майки, баби, предци.
Как ни определя и колко силно влияние има върху нашите реакции и поведение.
Точно, както айсбергът, така и подсъзнателният „багаж“ формира по-голямата част от нашата личност. Но несъзнателното поле не е само на ниво личност. То е и колективно.
Колективното несъзнателно поле можем да разделим на 3 поднива:
- Родово несъзнателно поле;
- Народно несъзнателно поле;
- Общочовешко несъзнателно поле.
Ние имаме достъп до тази информация, тя е кодирана в тялото ни, макар и да не я съзнаваме.
Всички ние – хората – носим силен инстинкт за самосъхранение. Когато нямаме ресурс да преработим болката, ние я „изтласкваме“. В конкретният момент това е спасителната „сламка“. Но в дългосрочен план – тези подводни, болезнени води, ни определят посоката в живота. И за да се освободим, ние трябва да си спомним.
Първата и най-важна стъпка към осъзнатостта е това пробуждане и позволение да се „гмурнем“ на дълбокото и да видим „невидимото“.
Това „невидимо“ много често е непозволено, нездраво и забранено от рода. Пазено в тайна съкровище, което дърпа юздите на живота ни и ни управлява. Защото тайната в рода, винаги има решаващо значение накъде плава корабът на живота ни. Така функционира и личната тайна – всички тези избутани емоции в дълбокото море на подсъзнанието.
Наследство
Ние наследяваме не само гените си. Наследяваме чувствата, преживяванията и силите на предците ни. Наследените чувства за непреработените травми на предците ни са като фантоми, които живеят в нас – фантоми на неизказаното. Тези преживявания са част от нашето наследство. Те намират своя път на проявление в реалността ни. Много често, всеки от нас, усеща определени неща, които не можем да разберем откъде идват, защо са тук, как да се освободим от тях?
Като психолог и родов терапевт, често питам клиентите ми за техните водещи, но алогични страхове – страхове, които са се спотаили в душите им, често от ранно детство. Страхове, които нямат никакво обяснение на логично ниво, защото няма реално преживяване или травма в съзнателната памет. Именно тук много често е големият пробив в осъзнаването на цялата картина, поради която човек е избрал да дойде при мен. Защо ли?
Защото нашите необясними, но постоянни страхове са ключ към вратата на предците – отварят портите и нашепват преживените истории.
Нищо не се губи в тази Вселена. Всичката памет и опитност е в умовете ни, телата ни, клетките ни, взаимоотношенията ни, професията ни – където се проявява под формата на симптоми.
Родовите закони
Родовите закони са природни закони и те влияят навсякъде в мирозданието – както в животинското царство, така и в човешките отношения – както в семейната система, така и в бизнес системата (има много изследвания върху животни, основно мишки, и техните потомци, за да се изследва как семейната травма влияе върху живота ни).
Има три основополагащи порядки (закони), които Берт Хелингер (немски психолог, развиващ метода на Фамилните констелации) изследва в дълбочина в своята работа.
- Закон за принадлежност
Всички ние сме в дълбока връзка с нашето семейство, братя/сестри и с нашите предци. Без значение дали ги приемаме, харесваме и искаме ли това.
Законът за принадлежността гласи, че всеки има право и принадлежи на своя род. Не само – но всеки трябва да присъства в това поле.
Защото, ако отхвърлим някого (без значение какви подбуди и основания имаме), то ние – като домино – завихряме дълбока динамика, която ще се връща като бумеранг в няколко поколения под формата на т.нар. „хора заместници“, които ще започнат да наподобяват стила, характера и поведението на низвергнатия член на фамилията, като по всякакъв начин напомнят за изгубения или изгонен роднина.
- Закон за реда
“Когато в семейството бъде внесен ред, всеки може да напусне гнездото. Той ще усеща силата на рода зад себе си. Само когато връзката със семейството бъде зачетена и отговорностите бъдат поети от подходящите членове, човек може да се освободи от което и да е бреме. Всеки може да върви по собствения си път, без миналото да го ограничава и обременява.” Берт Хелингер
Редът е фундамент в цялата Вселена. Така е и в родовата динамика. Всеки има своето точно определено място спрямо останалите и никой не бива да заема мястото на друг в семейната система. Когато някой не е на мястото си и заема чуждо такова, редът се нарушава. Когато не сме на мястото си, ние не можем да получаваме сила и ресурси от предците си – енергийните потоци са блокирани. Без корени – няма плодове никое дърво. Когато родителите не са на мястото си – НЕСЪЗНАТЕЛНО – те не могат да бъдат емоционално присъстващи за своите деца. Не са налични. Така, много често, в терапия можем да видим как детето има т.нар. от Хелингер „прекъсната прегръдка“ или травма от неналична майка, въпреки че майката е жива и се е грижила за базовите нужди на детето. Тя емоционално е застинала и замества някой от своите предци, който също като нея не е бил наличен.
Семейството е система – всеки терапевт вижда ясно това. И осъзнавайки тази взаимосвързаност – психолозите изследваме ролята на детето като носител на симптомите на цялото семейство, на целия род. Децата не са отделна брънка от тази верига. И те не са „бяло платно, върху което възрастните пишат“. Те идват тук, в това семейство, с отпечатъците от своите предци и от фамилната обремененост. Децата ни са „вплетени“ в този танц. И те винаги, винаги са 100% лоялни към бащиния си и към майчиния си род. Както и ние сме лоялни към нашите родители и предци. Несъзнателно. Децата винаги избират да „запълват“ енергийните липси и празнини, които несъзнателно усещат, че са там.
Вижте, често повтарям „несъзнателно“, защото ние наистина не осъзнаваме и не виждаме това. Но за всяко дете майката е равносилна на Живота. И ако мама е застрашена, то Животът е застрашен. Така че детето винаги ще запълва тези ранени полета, които несъзнателно е призвано, за да съхрани майката. Дори и с цената на самия себе си. Където има липсва, където има тежка рана в живота на някой от рода ни, децата веднага застават на мястото на липсващия ресурс, да попълнят празнината в тази подредбата.
- Закона за баланса (между даване и получаване)
Балансът между даване и получаване е изключително важен – без него не можем да имаме хармония.
Хелингер казва, че ако единият партньор даде 100 единици положително преживяване – няма значение дали то е на емоционално ниво, физическо ниво, подарък или какво всъщност е, то е хубава емоция за другия партньор – и за да запазим баланса, то вторият трябва да върне 102 единици. Тоест малко повече. Първият след това дава 104. И така даването и получаването е в здрава градация, която идва от само себе си, а не по задължение. Така двойката може да създаде здрави и стабилни основи в живота си. Които оставя в здраво наследство.
Същото важи и за негативните преживявания – много е важно равновесието. Защото, когато единият партньор даде 100 единици негативно преживяване, а другият просто прости (Хелингер смята, че с прошката ние се поставяме над другите, защото несъзнателно влизаме в ролята на „добрите“, а другият е „лош“), то действието не е балансирано и то остава за преработка на поколенията.
Често, като родители, се питаме – как мога да бъда добър и осъзнат родител?
На първо място да се свържем със себе си, с рода си – да заемем нашето място в системата и да почитаме миналото – така ще бъдем щастливият пример за нашите деца. Така ще можем да дадем нужните им ресурси, за да направят най-доброто за тях с Живота.
Автор: Дорина Ташева – психолог, психотерапевт, ароматерапевт, родов терапевт
