„Защо плачеш?“, „Няма нищо страшно“, „Не се ядосвай!“ – често изричаме тези думи с най-добри намерения. Искаме детето да се успокои, да не страда и бързо да премине през неприятната емоция.

Но децата не се раждат с умението да разбират и управляват чувствата си. Те имат нужда от нас, за да се научат постепенно да разпознават емоциите, да ги назовават и да намират подходящ начин да ги изразяват.

Да говорим с детето за чувствата му не означава да премахнем всяка тъга, гняв или страх. Означава да му покажем, че всички емоции са част от живота и че има безопасни начини да се справяме с тях.

Защо е важно да говорим за емоциите?

Емоционалната грамотност се развива постепенно. Когато родителят помага на детето да разбере какво преживява, то започва по-лесно да разпознава собствените си чувства и да ги изразява с думи.

Това може да помогне на детето да:

• разпознава различни емоции;
• изразява нуждите си по-ясно;
• разбира по-добре реакциите на другите;
• развива емпатия;
• се справя по-лесно с разочарованието;
• постепенно изгражда умения за саморегулация.

Важно е да помним, че тези умения не се изграждат след един разговор. Те се развиват чрез много малки разговори и ежедневни ситуации.

От каква възраст можем да говорим за чувствата?

Още от най-ранна възраст.

Разбира се, начинът на разговор трябва да бъде съобразен с развитието на детето.

При бебето можем да назоваваме това, което наблюдаваме:

„Изглеждаш изморен.“

„Май си гладен.“

„Уплаши се от силния звук.“

По-голямото дете вече може да участва в разговори за емоциите:

„Изглеждаше разочарован, когато играчката се счупи. Така ли се почувства?“

Постепенно детето започва само да използва думи като „ядосан“, „тъжен“, „уплашен“, „щастлив“ и „разочарован“.

1. Назовавайте чувството

Един от най-лесните начини да помогнете на детето е просто да назовавате това, което виждате.

Например:

„Изглеждаш много ядосан.“

„Май си разочарован.“

„Изглежда, че това те е уплашило.“

Не е необходимо винаги да познаете правилно.

Можете да кажете:

„Мисля, че си ядосан. Така ли е?“

Това дава възможност на детето да ви поправи и постепенно да се научи само да разпознава преживяването си.

2. Не омаловажавайте чувствата

За възрастния дадена ситуация може да изглежда маловажна, но за детето тя може да бъде огромна.

Например счупената играчка, отказът да купите нещо или нежеланието на приятел да играе с него могат да предизвикат истинско разочарование.

Фрази като:

• „Това е глупост.“
• „Няма за какво да плачеш.“
• „Стига си се ядосвал.“
• „Не се страхувай.“

рядко помагат на детето да разбере емоцията си.

Вместо това можете да кажете:

„Разбирам, че си разочарован.“

„Наистина много си искал тази играчка.“

„Страхът ти изглежда голям в момента.“

Приемането на чувството не означава да се съгласявате с всяко поведение.

3. Разделяйте чувството от поведението

Това е едно от най-важните послания, които детето може да научи.

Всички чувства са допустими, но не всяко поведение е приемливо.

Например:

„Можеш да си ядосан, но не можеш да удряш.“

„Разбирам, че си разочарован, но няма да ти позволя да чупиш играчки.“

„Може да си много сърдит на брат си, но не можем да го обиждаме.“

Така детето разбира, че няма „лоши“ емоции, но има граници за начина, по който ги изразяваме.

4. Използвайте истории и книги

Книгите са чудесен начин да говорите за емоциите, без разговорът да се чувства като урок.

Докато четете, можете да питате:

„Как мислиш, че се чувства героят?“

„Защо според теб е тъжен?“

„Какво би го накарало да се почувства по-добре?“

„Случвало ли ти се е да се чувстваш така?“

Това помага на детето да разпознава емоциите и у другите.

5. Говорете за собствените си чувства

Децата учат много чрез наблюдение.

Не е необходимо да крие­те всяка своя емоция.

Можете да кажете:

„Днес съм малко изморена и имам нужда от няколко минути спокойствие.“

„Разстроих се, защото не успях да свърша това, което планирах.“

„Бях ядосан, но си поех въздух и се успокоих.“

Така детето вижда, че и възрастните изпитват емоции и могат да се справят с тях по подходящ начин.

6. Не превръщайте всеки разговор в решение

Понякога детето не се нуждае от съвет.

То просто има нужда да бъде чуто.

Ако каже:

„Мама, никой не искаше да играе с мен.“

Не е задължително веднага да отговорите:

„Следващия път просто отиди при друго дете.“

Първо можете да кажете:

„Това сигурно те е накарало да се почувстваш самотно.“

След това:

„Искаш ли да ми разкажеш какво се случи?“

Понякога разбирането е по-важно от бързото намиране на решение.

7. Помогнете му да открие какво му помага

С порастването детето може постепенно да открива свои стратегии за справяне с емоциите.

Можете да го попитате:

„Какво ти помага, когато си ядосан?“

„Искаш ли да останеш малко сам или да те прегърна?“

„Да поговорим ли или предпочиташ първо да се успокоиш?“

Подходящите стратегии могат да бъдат различни за всяко дете – прегръдка, тишина, движение, рисуване, разговор или време насаме.

Как да говорим с детето по време на истерия?

Когато детето е много разстроено, способността му да слуша и да обработва дълги обяснения може да бъде ограничена.

В този момент:

• говорете кратко;
• използвайте спокоен тон;
• осигурете безопасност;
• бъдете близо, ако детето приема това;
• не настоявайте за дълъг разговор.

Вместо:

„Колко пъти трябва да ти обяснявам защо не може да правиш това?“

опитайте:

„Виждам, че си много ядосан. Тук съм. Няма да ти позволя да удряш.“

След като детето се успокои, можете да поговорите по-подробно.

Как да научим детето да назовава повече емоции?

Не се ограничавайте само до „щастлив“, „тъжен“ и „ядосан“.

Постепенно можете да въвеждате думи като:

• разочарован;
• притеснен;
• уплашен;
• объркан;
• горд;
• ревнив;
• засрамен;
• самотен;
• развълнуван;
• спокоен.

Можете да използвате ежедневни ситуации:

„Ти си много развълнуван за рождения си ден.“

„Изглеждаше притеснен, когато влезе в новата стая.“

Колкото по-богат е речникът за емоциите, толкова повече възможности има детето да описва как се чувства.

Играйте игри с емоции

Разговорите за чувствата могат да бъдат забавни.

Опитайте:

„Познай емоцията“

Направете различни физиономии и оставете детето да познае емоцията.

„Кога се чувстваш така?“

Изберете емоция и попитайте детето кога я е изпитвало.

„Какво би помогнало?“

Разкажете кратка ситуация и попитайте:

„Какво може да помогне на това дете?“

Рисуване на емоции

Помолете детето да нарисува как изглежда гневът, радостта или страхът.

Тези игри превръщат емоционалната грамотност в естествена част от ежедневието.

Какво да не казваме?

Някои фрази могат неволно да накарат детето да потиска емоциите си.

Опитайте се да избягвате:

• „Момчетата не плачат.“

• „Няма от какво да се страхуваш.“

• „Големите деца не се държат така.“

• „Престани да се ядосваш.“

• „Това не е причина да плачеш.“

Вместо това покажете, че емоцията е приемлива, но поведението може да има граници.

А ако детето не иска да говори?

Не го насилвайте.

Понякога детето има нужда от време.

Можете просто да кажете:

„Добре. Когато си готов, можеш да ми разкажеш.“

Това показва, че сте на разположение, без да създавате допълнителен натиск.

Разговорът може да се случи по-късно – по време на разходка, преди сън или докато рисувате заедно.

Кога е добре да потърсим професионална помощ?

Всяко дете има трудни периоди и силни емоции. Ако обаче забележите продължителни или значими промени в поведението, които ви тревожат или пречат на ежедневието, обсъдете ситуацията с педиатър или подходящ детски специалист.

Особено важно е да потърсите съвет, ако детето трайно се изолира, изпитва сериозни трудности в ежедневното функциониране или проявява поведение, което може да го нарани или да нарани друг човек.

Често задавани въпроси

Трябва ли да говорим за чувствата на детето, дори когато е много малко?

Да. Още от ранна възраст можете да назовавате емоциите и преживяванията, които наблюдавате. Това постепенно изгражда речник за чувствата.

Какво да кажа, когато детето плаче?

Можете да започнете с: „Виждам, че си разстроен. Тук съм.“ Не е необходимо веднага да спрете плача или да намерите решение.

Трябва ли да позволя на детето да изразява гняв?

Да, но с ясни граници. Детето може да бъде ядосано, но не трябва да наранява себе си или другите.

Как да науча детето да се успокоява само?

Първоначално децата разчитат много на помощта на възрастния за регулиране на силните емоции. С времето, чрез пример и практика, те постепенно усвояват собствени стратегии за успокояване.

Какво да правя, ако детето отказва да говори за чувствата си?

Не го насилвайте. Покажете, че сте готови да го изслушате, когато е готово. Понякога разговорът се случва по-лесно по време на игра или друга спокойна дейност.

Заключение

Да научим детето да говори за чувствата си е един от най-ценните подаръци, които можем да му дадем.

Не е необходимо винаги да знаем какво да кажем. Понякога най-важното е просто да бъдем до него, да го изслушаме и да покажем, че няма емоция, която да го направи „лошо дете“.

Когато назоваваме чувствата, приемаме преживяването и едновременно поставяме ясни граници на поведението, детето постепенно научава нещо много важно: емоциите са нормални, могат да бъдат изразявани и с времето можем да се научим да се справяме с тях.