Ива Дойчинова е журналист, радио и тв водещ, директор на програма Радио София в БНР. Деца: Ида – 24 г. и Мина – 19 г. Съпругът на Ива е Димитър Стойчев.
Какви предизвикателства срещна по време на бременността и майчинството?
Ива: Лесно ми е да говоря в минало време за бременността и раждането, защото майчинството никога не свършва. Аз бях от много щастливите бременни, направо съм родена на бременея. Това е време на пълно щастие, лекота, взаимност с живота в мен. Вярвам, че жената изживява своята най-велика мисия, когато в нея расте живот. Виж, ражданията са доста различно нещо и майката трябва да е добре информационно подготвена и тренирана, за да се отправи със сигурност по този път. Аз по принцип съм доста самоуверен човек, затова при първото си раждане реших, че след като всички ние крачим по тази земя, родени от жена, няма какво да се обърка. Истината е, че раждането продължи почти 24 часа без никакви предварително замислени упойки и беше доста тежко физически. Затова втория път се подготвих и епидуралната анастезия доста улесни нещата и красивата част на преживяното. Бях твърда в едно – че искам естествено раждане. Благодаря, че съм здрава и нямаше усложнения, за да се случи този начин на поява на децата ми в нашия свят.
С какво те промени майчинството? И на какво те научиха твоите деца?
Ива: Не мога да кажа, че майчинството точно променя. То извайва. Същността ни е грижата за някой друг, било това деца, каузи, природа, по-слаби същества. Майчинството ни прави създатели, творци, богове. Тогава поставяш себе си друго ниво и даваш най-доброто, на което с способен. Често се казва, че минаваш на втори план. Не е вярно в същността си. Дори повече се грижиш за себе си, за да имаш силата да даваш. Е, да, не спиш винаги, когато ти се спи, не се храниш точно както и когато ти се иска, защото кърмиш. Никога повече не си безгрижно заспал на плажа, винаги се будиш по-лесно през нощта. Това е част от отдаването. Майчинството е това. А децата те учат да бъдеш най-добрата версия на себе си, да си отговорен, да бъдеш честен, да си отново невинен, да си припомниш колко е хубаво да си играеш.
Разкрий ни своята тайна рецепта за успешно съчетаване на майчинството с професионалното развитие?
Ива: Никога не съм противопоставяла тези две неща. Аз съм известен работохолик и обожавам работата по принцип. Смятам, че всички ние сме слънца, както ги рисуват по детските книжки. С много лъчи. Ако аз или вие развиваме само едната страна – майки, съпруги, това ни прави криви слънца с лъчи само в едната посока. И съответно – криви жени. Да, можеш да отделиш две години от времето си само да се насладиш на майчинството, но повече от това може да изкриви личната ни мисия на този свят и начинът, по който сме полени с духа, таланта, ума си. Затова на мен никога не ми е пречело да организирам живота си така, че да мога да се радвам на всичките си същности. Това не означава, че съм отишла на всеки празник в детската градина или на всяка родителска среща. Така е. Връщала съм се на работа на 3 месец и при двете си раждания. Това беше . моето желание и избор. Обичам работата си и това ме прави цяла. А децата рано или късно започват да ценят целостта на родителите си. Това да имаш приятели, хобита, пътувания сам със себе си и работа, която обожаваш е най-естественото нещо за витален и здрав човек. Т.е. витален и здрав човек възпитава децата си, а не разделен и разпарчетосан, който се изживява като жертва на семейството например. Това, което ме води е удоволствието и намирам тази сила за много важна и градивна.
Как би довършила изречението: „Да бъдеш родител е…”
Ива: “…отговорност, радост и гордост“
Как протича един твой ден?
Ива: За щастие – всеки е различен. Приличат си основно утрините, в които кафето, йогата и запознаването с новините са на равни части. Санкалпата –„ Благоденствие“ и благодарността към новия ден са задължително удоволствие. Вечерите могат да са шумни и споделени с приятели, могат да са за семейни разговори и игри, могат и да са само мои в тишината на собствената ми вътрешна стая. Това го разбирайте в духовен смисъл. Имам пространство вътре в мен само за мен. Посещавам го често.
Имате ли си ежедневни малки семейни ритуали?
Ива: Настройките на ума ми сутрин. Поглеждането, когато излизам към небето и търсенето на слънцето. Благодарността.
Как се забавлявате с децата в почивните дни?
Ива: Когато пътуваме заедно, а го правим често, много играем. Започваме още в колата, след това на плажа, вечерта продължаваме. Винаги носим поне една голяма чанта с бордови игри.
Как си почиваш?
Ива: Вечер е основното ми ежедневно време за почивка. Винаги се отделям за няколко часа сама. Мога да чета, гледам филм, пиша, проучвам нещо. Важното е да не говоря.
Би ли споделила как поддържаш външния си вид?
Ива: На 20 г. избрах как да се храня. До този момент се занимавах активно с класически балет, така че храненето беше по инерция и това, което се готвеше вкъщи. След това започнах да чета и се спрях на метода на Лидия Ковачева. И досега го следвам в основната му философия – растителни храни, пресни, минимални количества животински продукти, месо и рафинирани храни – никакви. Не спортувам редовно, практикувам йога по малко сутрин. Избягвам асансьорите, луда съм по стълбите, етажите и катеренето изобщо. Градинарствам.
Едно малко предизвикателство: напиши ни рецепта за любимо ястие на твоето дете 🙂
Ива: Не зная защо „дете“ все по-често се изписва в единствено число. Предпочитам множественото, не само защото моите са две. Веселите и богати на емоции фамилии, притежават много деца, кучета, котки, папагали, рибки и т.н. Ние имаме много любими блюда, независимо от разликите в храненето. Аз и Мина не ядем месо, Ида и Митко – да. Това никога не ни е пречело да седнем заедно на масата и за всеки да има неговото ястие. Интересно е, че когато децата ми бяха малки, любимите храни бяха пълнени чушки с месо и ориз и мусаката. Въпреки, че съм вегетарианка, се справям доста добре с тях. В последните години обаче, се обединяваме около два вида пълнени чушки – единият е със много сирена, вторият е с булгур и челядинки. Него ще ви споделя, защото е много дъхав.
Рецептата е типична за Бъдни вечер, така че започвам със сушените чушки. Накисват се във вода, за да омекнат. Булгурът се сварява, като към него добавям разбити в миксер зеленчуци – морков, целина, червен лук и ги задушавам заедно. На финала към сместта се прибавят голямо количество сушени челядинки и много свежа мащерка.
Чушките се пълнят с това великолепие, което настина ухае на лятна поляна, заливат се с доматено пюре и се пекат във фурна. Ужасно вкусно е.
Мерки и теглилки не пиша, защото всяко голямо семейство знае, че един пакет сушени чушки не стигат. А съм и заклет импровизатор в кухнята.
