Как тревожността ни пречи да отслабнем и кое ни саботира.
Случвало ли ви се е да се чудите защо не отслабвате?
Знаете как да се храните, чели сте безброй здравословни рецепти. Имате култура на хранене, гледате да спортувате от време на време и въпреки това някъде по веригата нишката се къса.
Нека да потънем малко по- дълбоко в дебрите на храненето и кога то става емоционално. Кога физиологията надделява и какви методи да предприемем.
Какво е храненето или Ние сме това, което ядем, както е казал Хипократ. Ако се храните с вредни, преработени храни, тялото ви в един момент ще се напълни с отрови. Чудесен пример за това можете да видите от журналиста Морган Спърлок /в покъртителния си документален филм Super Size Me.
Към края на филма лекарят го съветва да спре веднага, защото здравето му беше силно застрашено – допълнително към многото килограми, които качи, и депресията, която го връхлетя. Филмът е малко краен, но все пак само ще се убедите колко сериозни са нещата и можете да си направите изводи.
От няколко години насам се сблъсквам с доста хора, които са разбрали тази зависимост: ум, дух и тяло, и се грижат за телата си. Хранят се балансирано, не изключват нито една хранителна група. Стараят се да си набавят достатъчно протеини, въглехидрати и добри мазнини, за да може тяхната машина да е добре смазана и да работи за тях, а не срещу тях. Тялото е машина и всяка част има нужда от качествена поддръжка.
Интересното обаче е, че тази машина се ръководи от управителя, които винаги е в центъра на събитията и това е нашият мозък. Той също може да работи или за нас, или срещу нас. Въпрос на възпитание, както обичам да казвам напоследък. Та точно той – нашият мозък – подава сигнали към различните части от нашата машина. И ако по някаква причина в него има една малка част, която ни харесва пълнички и пухкави, тогава вече имаме проблем.
Около 20% от хората на планетата, когато са под стрес, обичат да си похапват. Само че те не просто обичат, а физиологията ги кара да го правят. И тук се намесват един инсулин, едни хормони…
Преди да преминем към методи за справяне със ситуацията, нека споделя с вас още едно разкритие. Аз съм треньор, консултант по хранене и мотиватор, и работя с дами, които идват при мен и питат:
- Защо не отслабвам, при положение, че не ям почни нищо. Нямам време и се храня предимно вечер, но все пак по- обилно.
Отговорът е един: защото давайки храна на тялото си само веднъж дневно, то започва да складира всичко, което му е попаднало. То ви изпраща сигнали, вие не го снабдявате с качествена храна или с храна изобщо, и то складира всичко, защото не се знае кога пак ще получа храна.
Така вие трупате, трупате и тялото се разболява. Машината дава на късо. Много простичко изглежда, но възстановяването след нещо толкова екстремно е дълго.
Моят съвет е: хранете се през няколко часа и поддържайте нещата в баланс.
Нека сега се върнем към психологическата страна на нещата. Имате ли мисли, които ви саботират? Мисли от вида на: „Няма да мога да се справя“; „Харесвам се такава“; „Много време отнема, а аз не разполагам с такова“; „Ще ми излезе скъпо да намирам качествена храна“; и още, и още. Всяка мисъл, която ви казва как няма смисъл да правите нещо добро за себе си, я премахнете от начина си на мислене.
Техниката е много простичка: в момента, в който се появи тази мисъл в съзнанието ви, станете и направете нещо за себе си. Дали ще направите някое упражнение или нещо простичко и здравословно за хапване (вече има толкова много рецепти в уебсайта на МамаЗона, секция МАМА ГОТВИ) или ще прочетете нещо мотивиращо, зависи от вас. Но важното е да действаме.
Автор: Деница Филева