На пръв поглед може да изглежда, че до 3-годишна възраст, въпросът за отношенията родител-дете все още не стои на дневен ред. Но именно в този период, пространството на въпросните отношения-дете е изпълнено с фактори, които оказват силно влияние върху по-нататъшното формиране на личността на детето и на нагласите, с които то ще изгради отношенията си със света. В ранните години връзката между бебето и майката е от особено значение. За него тя е основният източник на информация за случващото се наоколо, учи бебето да разбира своите нужди, емоции и да ги изразява по начин, разбираем за другите хора. Тя е тази, която дава любов и в същото време определя граници и правила.
Поддържането на баланс между любов и строгост, близост и дистанция, е основната задача на майчинството. Най-често се сблъскваме с факта, че в стремежа си да отгледа детето си възможно най-добре, майката (или и двамата родители) избира един от двата полюса на поведение – или прекомерна грижа и склонност към разглезване, или крайна строгост.
Разбира се, детето трябва да чувства, че е обичано и закриляно (майката за детето е един вид „център за безопасност“ – постепенно малкото човече решава да се отдалечи от нея на все по-далечни разстояния, за да опознае света, но в случай на опасност, бъдете сигурни, че то ще притича “под крилото” на мама).
Основният източник на тези чувства е отношението, което майката показва на бебето с думи, изражения на лицето, привързаност и т. н. Любовта и сигурността създават основата за появата на инициатива в самоизследването и изследване на света, позитивно отношение към себе си. Но детето трябва постепенно да се научи да открива и усеща границите. И тук е ролята на майката, на бащата и всички други роднини, да покажат на бебето тези граници със сериозна упоритост и последователност. Трябва редовно да даваме на детето отговори на въпросите, които то ни задава със своите действия, лудории, дори ако това налага да бъдем строги. Такава строгост не отрича, а само придава сериозност на любовта и грижите, които детето усеща. Така то може да се научи да действа и общува в света на хората.
През първата година от живота на малкото човече, майка и дете са свързани по специален начин, включително физически – майката храни бебето, помага му за нуждите на тялото и дори осигурява повечето от движенията му в пространството. Тук физическият контакт е от особено значение, топлината и любовта, които детето получава от майчината грижа. Много майки забелязват, че започват да разбират „езика“ на плача, мимиката, тялото на детето и реагират по подходящ начин на тези съобщения. Хората около нея са изненадани с каква точност тя разпознава тези силни, неясни, емоционални сигнали. Чудесно е, ако майката включи и таткото в тази „комуникация“. Например, къпането може да бъде удоволствие както за детето, така и за таткото – това занимание се превръща в специално време за грижи и комуникация между бащата и детето, а физическият контакт, който се установява едновременно с това, помага за сближаването на двамата.
До края на първата година започва и първият етап на физическо разделяне – бебето се учи да ходи. Сега то е по-независимо в движенията си, което често плаши родителите му. “Ами ако събори и счупи нещо, ако се нарани..!” Страхът на родителите може да се предаде и на бебето, като го спре в естественото му желание да опознае света. Ако малкият откривател види подкрепящите, насърчителни погледи и усмивки на родителите си, то получава чувство за подкрепа, сигурност и доверие. На този етап се препоръчва да премахнете очевидните опасности от обсега на бебето. Речевата подкрепа от родителите ще позволи на мъника бързо да свърже думата с обекта и по този начин ще допринесе за появата и развитието на речта. Също така, въз основа на реакциите на мама и татко, детето се научава да разпознава желани (одобрени) и нежелани действия, научава правилата и границите на поведение. От момента на овладяване на речта детето все повече може да се ориентира в социалните отношения. Думата постепенно се превръща в посредник между мислите, преживяванията и действията на бебето, както и между него и околните. Манипулациите с предмети постепенно започват да се оформят в игрови сюжети, отначало много прости, после по-сложни. Мама и татко вече все по-често забелязват как бебето е самостоятелно ангажирано с нещо с ентусиазъм. Може да се каже „чудесно, сега можем да си почиваме повече и да отделяме повече време на себе си и домакинските дела“, както правят някои родители, но е важно да има време за съвместни игри и занимания между родителите и бебето.
Около третата годинка, бебето развива идеи за себе си и своите желания. То вече не е готово да приеме безусловно правилата, които съществуват у дома и извън него. С цялото си поведение то изисква изясняване на правилата и тества тяхната сила. Колко често сте чували или изричали: “То е напълно излязло извън контрол”. Но това не е напълно вярно, просто е по-трудно, защото малкото ни човече се превръща в личност, готова да защити себе си и своите желания. Сега не е достатъчно просто да дефинираме забраната и нормата на поведение. Необходимо е последователно, добронамерено и упорито да обяснявате на детето своята позиция. Колкото повече сме готови да приемаме и уважаваме чувствата и желанията на детето си, толкова повече то е готово да се съгласява с това, което му казваме. През този период е особено важно детето да има свое място вкъщи, собствена роля, малките си отговорности. То с удоволствие ще изпълнява малки и прости задачи и ще укрепи вярата в себе си, чувствайки доверието на родителите си.
През първите три години от живота ние полагаме основите, които стават определящи за личността на бъдещия човек. Това е отговорен и вълнуващ процес, който изгражда и самите нас, като родители. И следвайки мисията си в живота, ние отглеждаме не само детето си с любов, но и получаваме най-добър приятел за цял живот!
