В днешния забързан начин на живот много родители изпитват нужда да използват технологиите като средство за разсейване на децата си след дългия работен ден. Това им дава възможност да се възползват от ценно лично време, освободено от тежестта на семейните задължения, веднага щом влязат в дома си. Макар да е естествено да търсим известно време за почивка, трябва да спрем и помислим дали този подход наистина осигурява най-добрия отдушник за нуждите на нашите деца. Проучванията показват, че технологиите значително променят начина, по който децата взаимодействат със заобикалящата ги среда. Още от ранна възраст екраните привличат вниманието им, предлагайки им различни сфери на познание, забавление и социална свързаност. Тази постоянна изложеност променя традиционните начини на учене и игра, като изменя самата същност на начина, по който децата се свързват със заобикалящия ги свят.
Защо творческите игри са важни за децата
Съществува значителен брой доказателства, че малките деца учат и се развиват най-ефективно чрез игра, която често се смята за „най-висшата форма на учене“. Чрез играта бебетата и малките деца могат да изградят своята увереност, самочувствие, умения за общуване и основополагащи нагласи за учене. Участието в играта им позволява да развиват вроденото си любопитство и желание да изследват и разбират света около себе си. Тези нагласи и поведения – като упоритост, издръжливост, сътрудничество и поемане на риск – формират основите на ученето. При игри като рисуването, детето се научава да подрежда фигурите в пространството, започва да мисли за това, за което иска да рисува, научава цветовете, учи се и на търпение. Все пак, за може да се получи една рисунка е нужно да й отделим достатъчно време.
Как творчеството влияе върху развитието на детето
Творчеството носи множество положителни ползи за децата, като играе решаваща роля за тяхното умствено развитие и усъвършенстване на уменията им. Заниманията с творчески дейности предизвикват децата да се ориентират в понятия като баланс, решаване на проблеми и координация между ръцете и очите. Този процес насърчава основни умения, включително сетивно възприятие и вербална комуникация.
Дори да не включваме вербалната комуникация в уравнението, можем да вземем отново примера за рисуването като особен вид общуване. Такива творчески прояви предлагат на децата възможност да експериментират, да си представят и свободно да предават своите мисли и чувства.
Ето какво казва Лев Виготски, руски психолог, най-известен с работата си върху психологическото развитие на децата:
„Изкуството е социалната техника на емоцията, инструмент на обществото, който пренася най-интимните и лични аспекти на нашето същество в кръга на социалния живот.“
Чрез изкуството и творческата игра на децата, особено рисуването, може да се запознаем с вътрешния свят на детето, да го опознаем по-добре и дори да видим дали не преминава през тъмен период. Не случайно психолозите продължават да използват методът с оцветяването на рисунки или асоциацията на фигури и цветове като част от диагностицирането на пациентите си.
Творческите дейности не са просто забавление – те помагат на мозъка да се развие в няколко различни направления едновременно. Колкото повече детето позволява на своята креативна същност да го води, толкова по-бързо то намира себе си. Това е ключовата част за успешното развитие на една личност. След като вече се е формирало като такава, детето вече е наясно със своите вкусове и предпочитания, което помага да поставя здравословни граници в отношенията си.
Проучвания, показващи стойността на творчеството
Многобройни проучвания подчертават значителните ползи от творчеството в различни области, като демонстрират дълбокото му въздействие върху личностното развитие, емоционалното благополучие и когнитивния растеж. Доказано е, че заниманията с творчески дейности, като например рисуването, намаляват нивата на стрес и корелират положително с емоционалната интелигентност при възрастните.
Творческата игра насърчава когнитивното развитие, като позволява на децата да изследват мислите и чувствата си, което води до оригинални идеи. Изследванията на психолога Лев Виготски показват, че творчеството се появява в резултат на открития в различни области и е свързано с предишен опит – колкото повече учат децата, толкова по-ефективно работи тяхното въображение. Последните проучвания на университета в Дърам подчертават, че творческата среда насърчава физическото, социалното, емоционалното и когнитивното развитие, стимулирайки любопитството, комуникативните умения и емоционалната регулация на децата.
Освен това творчеството играе жизненоважна роля при преодоляването на травми. В статия на Education Week психиатър отбелязва, че творческото изразяване може да помогне за пренастройване и реорганизиране на мозъчните области, засегнати от травма, като позволява на децата да свържат своето минало, настояще и бъдеще. Чрез творчески изяви травмираните деца могат да изразят предизвикателни спомени, които може да са трудни за вербално или визуално изразяване.
Доказателствата сочат, че творчеството е не само катализатор на щастието и емоционалното изследване, но и основен инструмент за формиране на личната идентичност и възстановяване от травми.
Въздействието на електронните устройства
Данните сочат, че децата на възраст между 11 и 14 години прекарват до 9 часа дневно пред екрана. Освен това проучване на Pew Research Center показва, че 95% от тийнейджърите в САЩ имат достъп до смартфон, а 45% от тях признават, че са онлайн „почти постоянно“. Подобни данни са притеснителни, особено когато е доказано, че прекомерната употреба на технологии може да окаже отрицателно въздействие върху социалните умения, взаимоотношенията, здравето и цялостната концентрация на детето.
Важно е да се отбележи, че когато детето е изложено на екранно излъчване, то често не подлага на критичен анализ съдържанието, с което се сблъсква. Вместо това мозъкът му пасивно регистрира това, което вижда. Тази пасивност задушава когнитивната ангажираност, тъй като има малко възможности за рефлексивна мисъл, себеизразяване или творчество. Вместо това децата могат да бъдат запленени, поглъщайки информация – голяма част от която може да е лишена от етична обосновка или фактическа точност – без да могат да разграничат или да поставят под въпрос нейната валидност.
Продължителното излагане на екрани може да се отрази неблагоприятно на продължителността на вниманието. Изследванията показват, че технологиите променят начина, по който е устроен детският мозък, като го правят привикнал към бързи визуални стимули и по-малко зависим от въображението. За разлика от това, заниманията с рисуване и творчески игри спомагат за по-добра концентрация и когнитивно развитие.
Прекомерната зависимост от технологиите може да доведе до влошаване на социалните умения, тъй като поглъщащият характер на екраните може да попречи на участието на децата в жизненоважни социални взаимодействия, необходими за развиване на междуличностни умения. Следователно тази зависимост може да отслаби способността им да се ориентират във взаимоотношенията и да решават проблеми с връстниците си. Освен това съблазънта на дигиталните разсейвания може да накара децата да предпочитат виртуалните преживявания пред връзките в реалния живот, което води до засилване на чувството за изолация и намаляване на желанието за общуване със семейството и приятелите.
Подбиране на правилните игри за провокиране на креативността при децата
От съществено значение за детето е да открие играчки и игри, които отговарят на индивидуалните му интереси. Също така обаче е изключително важно да се избягва претоварването им с изобилие от възможности за избор, тъй като това може да попречи на истинската връзка с играчките. Вместо това играчките трябва да вдъхновяват креативността и критичното мислене, като привличат вниманието на детето по начин, който остава ангажиращ и стимулиращ. Освен това тези играчки трябва да подпомагат семейната връзка, насърчавайки споделените преживявания, които създават трайни спомени, като същевременно помагат на родителите да вникнат в мислите, вътрешния свят и уникалната перспектива на детето си. По този начин времето за игра се превръща в ценна възможност за връзка и разбиране между членовете на семейството.
Въпреки че цифровата ера предлага безпрецедентни възможности за ангажиране, е наложително да се признаят огромните ползи от творческата игра и традиционните играчки за цялостното развитие на детето. Практическите дейности и използването на въображението не само насърчават когнитивното развитие и подобряват уменията за решаване на проблеми, но и насърчават социалното взаимодействие и емоционалното развитие. Така децата се научават да се справят с предизвикателствата, да си сътрудничат с връстници и да изразяват своята креативност по начини, които екраните не могат да възпроизведат. Като даваме приоритет на времето за игра и използването на играчки, развиващи въображението и любопитството, можем да гарантираме, че децата ни присвояват набор от умения, които подпомагат цялостното им благосъстояние, творчество и междуличностни отношения. Всичко това намалява рисковете, свързани с прекомерното прекарване на време пред екрана, но и води до пътя към по-здравословно и балансирано развитие.
За автора:
Жени Илиева е бизнес дама и майка на две деца, която умело балансира между професионалните си ангажименти и семейния живот. Започвайки от нулата, тя успява да изгради процъфтяващ бизнес, фокусиран върху изработването на рекламни изделия и рекламни материали. С времето обаче нейният творчески дух я вдъхновява да разшири дейността си с ново направление, насочено към децата.
Като истински иновативен и упорит предприемач, креативността е движещата сила зад успеха на Жени. Тя основава иновативен бранд за играчки в домашна обстановка, докато се грижи за своите деца. Резултатът е екосъобразна играчка, която не само стимулира детското въображение и креативност, но също така помага на родителите да разбират по-добре емоциите и характера на децата си.
