Полезна и практична информация за бъдещи и настоящи майки

Разговор с д-р Емилия Баева, детски гастроентеролог и педиатър

Д-р Баева, какво представлява микрофлората?

Човешката чревна микрофлора представлява комплексна екосистема със стотици бактериални видове, чиято колонизация започва след раждането. Намират се в целия СЧТ, в най-голямо количество в дебелото черво. В този високоорганизиран микросвят живеят „полезни” бактериални видове, които преобладават и контролират „вредните”, но в здравия човек, вкл. и в детския организъм, чревните микроорганизми съществуват в хармония както помежду си, така и с организма. Симбиотичната връзка между микрофлората и червото е от съществено значение за  функциите на целия организъм. Чревната микрофлора участва в защитата на организма срещу болестни микроорганизми.

Нарушенията в чревната флора при редица заболявания на ГИТ в ДВ,  са сред основните причини за възникване и персистиране на оплакванията не само на стомашно-чревни, но и на други заболявания. Затова познаването и поддържането на нормалната чревна микробиота е от изключително значение за детското здраве Използване  на пробиотици за  регулация на чревната микрофлора е предложено още преди около 100 години от Иля Мечников, лауреат на Нобелова награда.

Д-р Баева, често се чудим какво да изберем- пробиотици, пребиотици, синбиотици? Кажете ни какво е най-подходящо и кога трябва да ги приемат децата ни?

Пробиотиците са живи микроорганизми, които след прием в достатъчно количество повлияват благоприятно детското здраве. Най-важните критерии, на които трябва да отговарят пробиотичните продукти са:

  • да съдържат бактерии от човешки произход в достатъчно количество, които да са устойчиви  на стомашния сок и да останат жизнеспособни по време на преминаването през целия храносмилателен тракт, за да могат да полепват към чревните  клетки и да заселят чревния лумен;
  • да са  безопасни за организма.

Най-добре е проучен пробиотичният потенциал на млечно-киселите бактерии, особено Lactobacillus и Bifidobacterium, на Saccharomyces bulardii, Streptococcus и пр. Търговските пробиотични продукти обикновено съдържат повече от един щам.

Пребиотиците съдържат неразградими хранителни съставки, които избирателно стимулират растежа и активността на пробиотичните бактерии и моделират състава им в положителна посока.

Синбиотиците представляват комбинирани натурални продукти с пробиотични и пребиотични качества. Двете съставки действат синергично (симбиоза). Присъствието на пребиотик подпомага физиологичната и лечебна активност на пробиотичната съставка и обратно..

Интересът към ролята на пробиотиците в поддържането на човешкото здраве чрез профилактика и лечение на различни заболявания все повече нараства. Днес лечението с пробиотици се утвърждава като съвременно направление в клиничната медицина. Чрез тях се постига:

  • резистентност към инфекции,
  • намаляване тежестта и продължителността на диария, причинена от вирусни и бактериални инфекции;
  • укрепва организма след употреба на антибиотици;
  • подпомага имунната система след лъче- и химиотерапия;
  • намалява дискомфорта при пътуване;
  • подобряване на имунния статус и съпротивителните сили на организма, особено в периода на сезонните инфекции.

Клиничното приложение на пробиотиците може да бъде ефективно и безопасно при редица заболявания на гастроинтестиналния тракт (ГИТ).

Такова заболяване е острият гастроентерит.

Протича с повръщане, диарични изхождания, коремни болки, повишена температура, отпадналост. Обезводняване е най сериозното усложнение. През 2014 г. Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) за първи път излиза с  препоръки за употреба на пробиотици към рехидратиращата терапия при деца остър гастроентерит. Най-препоръчвани щамове са лактобацилус рамнозус и сахаромицетес булардии. За 5-7 дни, намаляват честотата на диарията, честотата на изхожданията и продължителността на диарията. Много е важно лечението с тях да започне през първите 72 часа. По-слабо препоръчвани са лактобацилус ройтери и лактобацилус ацидофилус. Всички останали пробиотици нямат достатъчно клинични доказателства за ползата им.

Друго основно приложение на пробиотиците е при профилактика на антибиотик-асоциираната диария.

През 2016 г. ESPGHAN публикуват препоръки за употреба на пробиотици за превенция на антибиотик-асоциираната диария при деца.

Антибиотик-асоциираната диария (ААД) се дефинира като диария, която възниква вследствие на употреба на антибиотици и при изключване на други причини. Тя може да се появи веднага след приема на антибиотик и дори седмици или месеци след това. Рискови антибиотици за възникване на ААД са аминопеницилини с или без клавуланова киселина, цефалоспорини, клиндамицин и всеки антибиотик с анаеробна активност. Всеки перорален или интравенозно приложен антибиотик може да причини ААД. Обикновено конкретен причинител не се открива. Диарията може да е лека или да прерасне в тежък псевдомембранозен колит, при който често се изолира Clostridium difficile. За профилактика на ААД само LGG и S boulardii се препоръчват със силна степен. Оптималната доза за LGG не е ясна, но по-добър ефект има при висока доза.

Проучване от 2018 г. съобщава за чувствителност на LGG към пеницилини, което го прави неефективен при лечение с този клас медикаменти. Само S boulardii се препоръчва за превенция на Cl.difficile ААД. За деца се предлага режим между 250-500 мг/дн. Lactobacillus reuteri  не може да профилактира диария или ААД при деца.

Да не забравяме Helicobacter pylori (Нр)- най-честата хронична бактериална инфекция на ГИТ при децата и е причина за развитие на рефлуксна болест, хроничен гастрит, пептична язва, както и на много заболявания извън СЧТ. Чрез подобряване на имунната регулация, пробиотиците могат да антагонизират инфекцията с НР, да потискат неговия растеж и развитието на гастрита. Директната роля на пробиотиците в ерадикацията на Нр не е доказана, но те могат да повишат ефикасността на ерадикиращата терапия чрез профилактика на антибиотик-асоциираните странични реакции.

Пробиотиците имат приложение и при недоносените кърмачета.

При недоносените се наблюдава висока смъртност, както и повишен риск от развитие на сепсис и заболявания на гастроинтестиналния тракт, например некротизиращ ентероколит (НЕК). Затова при тях интензивно се проучва ролята на различни пробиотици. През 2020 г. за първи ESPGHAN излезе със становище за употребата на пробиотици при недоносени деца. Тази група пациенти са изключително рискови. Използваните пробиотици трябва да са произведени спрямо изискванията на добрата медицинска практика, да са сертифицирани, класифицирани, да е известен профила на чувствителност и резистентност към антибиотици и да няма възможност за контаминация.

При спазването на принципите на безопасност биха могли да се използват следните пробиотици за евентуално намаляване на риска от НЕК II и III степен: L. rhamnosus GG, комбинация от B. Infantis, B. lactis  и Str. Thermophilus.

Не могат да се дадат препоръки за Lactobacillus reuteri  по отношение на намаляване на риска от смъртност, сепсис, НЕК II и III степен. Освен това L reuteri частично произвежда D-лактат и няма достатъчно данни за безопасността му при преждевременно родени.

Не се препоръчва рутинната употреба на S boulardii поради липса на безопасност и липса на данни за полза. Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) забранява прилагането на S boulardii при критично болни пациенти, такива с централен венозен катетър  и имунокомпрометирани, тъй като е налице риск от гъбичков сепсис.

Изборът на пробиотик/-ици трябва да се основава на добре проучени ефективни и безопасни щамове, доказани с правилно проведени проучвания, а не на голямо количество различни видове.

Възпалителните заболявания на червата (ВЗЧ) ‑ болест на Крон и улцерозен колит също се повлияват от приема на пробиотици.

Причината за ВЗЧ не е напълно изяснена, но ролята на чревната флора е безспорна. Дали промяната в интестиналната микрофлора при пациентите с ВЗЧ е причина или последствие на интестиналното възпаление остава не напълно изяснено, но възможната промяна на чревната микробиота, а също и на имунната система, е причина за проучване ефекта на пробиотиците при ВЗЧ. Лечението с пробиотици може да повлияе благоприятно тежестта на клиничните симптоми при ВЗЧ чрез взаимодействието им с чревния епител. Децата с ВЧЗ имат слузно-кървава диария, чревни спазми, загуба на тегло, анемия и редица извънинтестинални симптоми.

Синдромът на раздразненото черво (СРЧ)

СРЧ включва широк спектър от симптоми като коремна болка, нарушен ритъм на дефекация и коремен дискомфорт при липса на структурни нарушения в червото. Чревните бактерии може да причинят нарушения в мотилитета, които са подлежащи механизми на основните клинични симптоми при СРЧ – коремна болка, нарушения в дефекацията и коремен дискомфорт. Пробиотиците може да променят състава и метаболитната активност на интестиналната флора и по този начин да се повлияе ферментацията и да се намали  продукцията на газове от дебелочревните бактерии. Така пробиотиците могат да бъдат полезни в подобряване на клиничните симптоми при пациентите със СРЧ[.

Лактозната непоносимост (ЛН)

Тя е най-честото нарушение на смилането и усвояването на въглехидратите с честота 7-20% сред бялата раса, 50-80% след афро-азиатците и в 90-100% сред азиатците. При  децата е добре документирано, че чрез пробиотиците се произвежда ензим бактериална лактаза, която разгражда лактозата  до глюкоза и галактоза. Затова приемът на пробиотици може да повиши лактазната активност в чревния лумен, с което се подобрява смилането и се редуцират клиничните симптоми на непоносимост на лактозата.

Често майки търсят моя съвет дали да дават пробиотици при функционален запек?

Няма безспорни  научни доказателства за ползата от пробиотици, но някои щамове могат да увеличат броя на дефекациите.

Моето професионално мнение е, че пробиотиците имат важно място в детската гастроентерология. Изборът на подходящ пробиотик следва да се основава на европейските препоръки и на  принципите на медицината на доказателствата. Видът, количеството и добрите принципи на производство на пробиотика имат значение. Затова и аз препоръчвам на моите малки пациенти Wellkid Peppa Pig Пробиотик. Тойосигурява 5 милиарда култури от 6 научно проучени щама бактерии, специално създадени за малки деца. Дъвчащи таблети с вкус на портокал и с формата на любимия анимационен герой Пепа Пиг.

  • Съдържа 6 щама пробиотични култури, с отлични свойства за прилепване към чревната стена.
  • Дава оптимално количество пробиотични бактерии.
  • Подпомага нормалното функциониране на стомашно-чревния тракт.
  • В състава е включен и Калций, който помага за нормалната работа на храносмилателните ензими, които са необходими за усвояването на белтъчните молекули. Калцият е полезен и за развитието на костите и огромно значение в поддържането на киселинно-алкалното равновесие в организма.

Препоръчителен прием:

  • Деца (3-7 години) – 1 или 2 желирани таблети на ден.

Действие на пробиотичните щамове включени в продукта е на базата на публикувани научни проучвания.

Пепа Пиг може да се повлияе благотворно при:

  • дисбаланс на чревната микрофлора (напр. подут корем, газове, запек, диария),
  • небалансирана диета, стрес;
  • умора и отпадналост (по време и/или след боледуване);
  • намаляване на съпротивителните сили на организма;
  • преди и по време на антибиотично леченеи.

И съвсем немаловажно е, че Пробиотикът Пепа Пиг е без синтетични оцветители, консерванти, лактоза или мая. Не съдържа изкуствени подсладители и е подходящ за вегани и вегетарианци.

Категории: Майчинство