Последните статистики показват, че средно около 1 на всеки 10 деца между 4 и 17 г. са били диагностицирани със синдром на Хиперактивност и Дефицит на Внимание. С аутизъм са дигностицирани 1 на 42 момчета. Всяко 6-то дете има проблеми с ученето и тенденцията е към повишаване на тези проценти. Защо е така и можем ли да променим нещо?
Вероятно ще се заинтересуват предимно родителите на деца, които имат установен проблем, но за мен превенцията е в основата на доброто здраве. И при диагностицирани проблеми, както и при здрави деца, причината за всякакви разстройства може да бъде в начина на хранене.
Всяко училище или детска градина публикува седмичното меню за децата и все повее родители започват да реагират бурно на неговото съдържание. И с право!
В момента детското меню се състои предимно от тестени изделия и захар, включително и скрити захари като тези в тестените храни, нишестетата и сосовете. Давам само примери от едно „здравословно меню“ в детска градина:
Закуски:
- макарони с масло, захар и сирене;
- сандвич с кашкавал и чай;
- сандвич с масло
Междинна закуска: плод
Обяд:
- супа топчета; таратор; супа с домати и сирене
- яхния от грах; мусака; пиле със сос бешамел
- плод
- филия хляб, понякога „пълнозърнест“
Следобедна закуска:
- кекс със сок
- бисквитена торта
- козунак с айран
А децата редовно пеят песничката: „Зеленчуци, който не яде“… Къде са зеленчуците в менюто обаче, не е ясно, въпреки препоръката децата да консумират около 300-350 гр. зеленчуци на ден.
От моята гледна точка на нутриционист, в такова меню липсват и още няколко важни за мозъка съставки като: полезни мазнини, витамини минерали, а плодовете са крайно недостатъчни. С какво мислите, че се храни детският мозък?
Ето с какво:
- Омега 3 и по-точно правилното съотношение на Омега 3 към Омега 6 мастни киселини. Двете най-важни масти киселини DHA и EPA се съдържат предимно в рибата и рибеното масло. В някои менюта рибата присъства, но е рядко, а и се предлагат по-евтините и по-бедни на мазнини риби. Омега 3 и Омега 6 се съдържат в жълтъците на яйцата, семената, ядките, растителните нерафинирани масла, авокадо и др.
- Наситени мастни киселини – повечето родители, които се интересуват от здравословно хранене, знаят за важността на Омега 3 мастните киселини и дори ги дават на децата си, най-малкото защото помнят, че когато ние бяхме деца, ни даваха капсулки с рибено масло. Често обаче, дори и те ограничават децата от групата на наситените мазнини, като краве масло и кокосово масло, изхождайки от правилата за храненето на възрастните. Но детското хранене е в по-различни пропорции и тези мазнини е необходимо да присъстват всеки ден в менюто. Много често самите деца чувстват потребността от наситените мазнини и налитат на източници най-вече от групата на млечните продукти. Това е чудесно, стига да имат достъп до храна с органичен произход и мляко от пасищни животни.
- Цинк – участва в структурата на няколко невротрансмитера и дефицитът му се свързва със Синдрома на Хиперактивност и Дефицит на Внимание, както и с Аутизма. Съдържа се в рибата и морските дарове, яйцата, тиквеното семе, бобовите и бирената мая. При деца с проблеми е добре да се суплементира според препоръките на специалист.
- Калций – участва в предаването на нервните импулси и по този начин подобрява функциите на мозъка. Ние го свързваме най-вече с млечните продукти като източник и там наистина се съдържа, но има и други източници като: бадеми, зеленолистни и броколи. При деца, които не могат да консумират някое от горните, може лесно да се набави чрез водата с коралови минерали Корал-Майн.
- Витамини – най-често срещаният дефицит при деца с когнитивни проблеми е на витамините D, B12, фолиева киселина, витамин В1 и др. Знаем, че витамин D организмът сам си изработва под действието на слънчевите лъчи, но има няколко фактора, които могат да възпрепятстват неговото производство, като например недостатъчно излагане на слънчев светлина и/или недостиг на аминокиселини, минерали и мазнини (витамин D е мастноразтворим витамин). Източници на вит. D са: масло от черен дроб на треска/акула; жълтъци от свободни кокошки, пролетното краве масло от пасищни животни, сьомга и овесени ядки. Витамин В12 идва предимно от храни с животински произход като черен дроб от пасищни животни и жълтъци; В1 – от пълнозърнестите и ядките; Фолиева киселина – от зеленолистните, бобовите, зърнените и бирената мая. При злояди деца, чудесна комбинация и любима на моите малки клиенти са комбинирани витамини, които съдържат и вит. D, и Вит. В6, Фолат и Вит. B12.
С просто око се вижда, че именно всички тези храни липсват или са в минимални количества в детското меню. Какво да правим?
От моя опит, индивидуалният подход е най-успешен при деца със здравословни и когнитивни проблеми. А когато терапията е холистична, т.е. в съчетание със съответните специалисти: детски психолог, логопед и др., изготвените програми дават по-бърз резултат, който може да бъде видим и дори измерен.
Елена Терзиева
нутриционист
Телефон: +359 889 901 660
E-mail: elena@elenaterzieva.com
www.elenaterzieva.com
www.superbebe.bg
