Светът на родителите е тайнството, което унаследяват децата – подпомагащо развитието им или ограничаващо личностната или социална адаптивност. Достъп до това тайнство имат децата в семейството, без да осъзнават, че то предопределя до голяма степен бъдещия им живот. Доколко, вие като родители, сте готови за тази социална роля и възможно ли е да се подготвите за нея? В какво тайнство посвещавате децата си, когато вдъхнат първата глъдка въздух? С тези и други въпроси, ви каня да прочетете моите мисли!
Според класификация в психология на развитието, зрялата възраст се състои от три отделни периода: ранна зряла възраст /от около 20 до 40 години/, средна възраст /приблизителност от 40 до 65/ и напреднала възраст или старост /над 65 години/. Всяка от тези фази на зрялата възраст се характеризира с различни психологични особености, които съвпадат с периодите на родителството. Зигмунд Фройд и Ерик Ериксън смятат, че човек става зряла личност, когато поеме отговорността за любовта, /независимо дали в семейството или към дете/ и за работата си. Периодът на ранната зрелост включва радикални промени в начина на живот. Обикновено това е периодът, в който завършваме училище, започваме работа, напускаме родния дом и създаваме собствено семейство, ражда ни се дете и се учим да бъдем родители.
Когато станат родители, младите хора едва тогава откриват, че са изправени пред предизвикателства, промени и неравновесие. Тези процеси изискват голяма степен на адаптация и знание за поддържане на личностна устойчивост. В този период младите хора – родители искат да развият едновременно силна връзка със своето новородено дете, но все пак държат да поддържат качествена връзка с партньора си, желаят да продължат приятелствата си, а евентуално и да поддържат активно професионалната си кариера онлайн. Доколко тези процеси могат да се осъществят без травми и кризи на личността на родителя? Могат, ако предварително има изградена положителна представа за предстоящите процеси на промени.
Полезно е младите хора предварително да обмислят какви ще бъдат като родители. Кои техни личностни качества или характеристики ще подпомогнат промените, какви ресурси имат в наличност. Интересно е да изследват своя опит като деца и изяснят субективните си модели за възпитание. Така, те ще преценят дали искат да приемат друга стратегия във възпитанието, различна от тази на техните родители. Все по-често обаче бъдещите родители мислят, как малкото крехко създание ще промени живота им, вместо как заедно с него ще изградят тайнството на семейните взаимоотношения на любов, ласка, топлина, емоционална сигурност и спокойствие. В тази предварителна фаза се забелязват нестабилните емоционални реакции от мисълта за наближаващото събитие – раждането на живот. Да, появата на новороденото дете е вселена от промени – ограничения при брачните партньори, смяна на навици, начин на живот, липса на време за себе си и любими дейности. Но с раждането на дете започва много ценен период – изграждане на родителско поведение, което е уникално по своя характер.
Според степента, до която родителите възприемат и усещат потребностите на децата, някои психолози предлагат да се разграничат два вида родителско поведение: синхронно – родители, които бързо забелязват промените в настроението на децата си и реагират според потребностите му, и обратното, определено като асинхронно. От позициите на тази психологична перспектива синхронът създава чувство на доверие у детето, а недоверието се поражда от асинхронични връзки между родители и деца. Чувствата, нагласите и оценките, които децата имат за своите родители, са от съществено значение за цялостното им развитие и са следствие от реципрочността и синхронното отношение.
Светът на родителите формира средата на семейството. Това е среда, в която се създава тайнството на позитивизма, оптимизма, хармония между хората, мотивация, креативност и жизнена цел. В тази среда децата изграждат образи за себе си, за другите и за света като цяло. В този свят се научават кога да поемат отговорност, защо да са инициативни, как да разпознават и управляват емоциите си. И обратно – тайнство на конфликти, неяснота, непостоянство, песимизъм или инертност.
Светът на родителите и семейството има възможност да активира ранните избори на детето за личната ценност, увереност, мотивираност и дава началото на детската идентичност и адаптивните процеси. Светът на родителите е прототип на социалното съзнание. Предвид динамиката на развитие на всяка личност, важно е родителите да “израстват” заедно с малките си деца, да осъзнават своята нова роля, да са наясно с вероятните ефекти от взаимното общуване.
В периода на зрелостта, наречен етап на промени, проличава дали родителите са се изградили като личности или са останали “емоционални малки деца”. Този период предопределя субективната оценка за жизнения път, постиженията. Настъпва момент на преосмисляне на целите и ценностите в живота. В периода на зрелостта се осъществява приемственост между миналото и бъдещето, и се поражда необходимост от пренасочване и намиране на нови начини за свързване с другите – и деца, и възрастни. Често преносът от тези процеси при родиделите имат объркващ ефект върху малките деца. Бързо порасналото дете, носи белега на объркания родител.
Преживяването на родителска грижа, нежност, съпричастност и любов поражда тесни връзки между всички членове на семейството и намаляват ефекта от турбулентността на периода на промени. Семейната хармонична атмосфера изгражда у детето усещане за приемственост, чувство на общност, сигурност и защитеност, доверие. Тези положителни, стабилизиращи преживявания стимулират детската активност за себеизява. Те са от значение за развитието на самоувереност, самочувствие и хормонична връзка с околния свят у малкото дете. Положителните реакции от обгрижващи родители и защитена семейна среда влияят благоприятно и върху мотивацията за учене и развитие.
Мили родители, вашите преживявания в общуването с децата са много важни и ценни, защото ви дават обратна връзка за вас самите и тайнството на светът ви. Това е ценно, играе функцията на реципрочност.
Можем заедно да обсъждаме вашите въпроси и преживявания!
Д-р Антонина Кардашева, психолог, психотерапевт Телефон за връзка: 0884 670 613
