Автор: Боряна Мургина, Логопед
Технологиите и децата, колкото полезни, толкова и опасни за ранното детско развитие.
Технологиите бързо и необратимо навлязоха в нашия живот и ежедневие. Наистина правят живота ни по-лесен, но крият и доста опасности при използването им от децата. Ново американско проучване доказва, че колкото повече децата на възраст между 6 месеца и 2 години използват таблети и телефони, толкова е по-вероятно те да имат говорни проблеми. По данни на ЮНЕСКО 93% от съвременните деца между 3 и 5 години прекарват пред екрана 28 часа седмично, т.е. около 4 часа дневно. Това забавление напълно устройва родителите, но крие опасни последици за децата пред дисплея на таблета, телефона или телевизора . Използването на технологиите за ангажиране на детското внимание се оказва доста опасно. Безплатната и лесно достъпна „детегледачка” плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират, и със способността им да възприемат заобикалящата ги реалност.
Екип американски учени под ръководството на педиатъра д-р Катрин Биркен, проследили 900 деца, чиито родители отбелязвали детайлно времето, което те прекарвали пред екраните на таблети или телефони. След анализ на говорните умения на децата се установява, че 20% от децата прекарвали средно 28 минути на ден пред екрана. Всяко 30-минутно увеличение на това време се свързвало с 49% повишение на риска от забавяне в говора. Учените не открили връзка между електронните устройства и другите форми на комуникация като жестове, език на тялото и социално взаимодействие. В резултат на това препоръчват деца под 18-месечна възраст да нямат абсолютно никакъв достъп до мобилни и електронни устройства, с изключение на видео разговори с родителите. Шумът и активността от екрана могат да са разсейващ фактор за малките деца и да доведат до прекъсване на връзката им с родителите, категорични са педиатрите. Днес, с нарастващата популярност на смартфоните и таблетите, се предполага, че този процент е много по-висок. Повече от 40% от децата до 2-годишна възраст използват мобилни устройства, според изследване от 2013 г.
Мишел Макрой-Хигинс и Карлин Колкър са автори на книгата “Време за разговор: Какво трябва да знаете за речевото и езиковото развитие на детето ви”, която обяснява как се развиват говорните умения при бебетата и малките деца. Макрой-Хигинс, работила със стотици деца като терапевт, заявява, че не е изненадана от изводите от проучването. “Отдавна е известно, че малките деца научават езика най-добре чрез общуване и комуникация с други хора. Знаем и че деца, които слушат по-малко реч вкъщи, имат по-слаби говорни умения и по-беден речник”. “Първите две години са страшно важни за децата и за техния по-нататъшен успех в ученето. Забавянията може да се свързват с трудности с четенето и писането в началното училище, така че през тези първи години речевото влияние върху децата е много, много важно”, допълва тя. Повечето родители днес предпочитат да дадат на детето си телефон или таблет, за да стои то мирно и да не създава проблеми. Експертите обаче са категорични, че най-добрият съвет към родителите е да общуват с децата си – да им говорят, да играят с тях, да използват много и различни думи, да им показват неща, да им ги обясняват и да им разказват истории.
Абсолютно противопоказно е деца до 2 годишна възраст да гледат телевизия и да използват всякакви електронни устройства и занимания.
Използването им вреди на развитието и най-вече засяга речта и говоренето. В ранна възраст детето се нуждае от физически контакт и жива комуникация, защото това е периодът, в който се формират навиците за говорене. От използваните електронни устройства получават еднопосочна реч, която ги приканва към слушане, но не и към говорене. Те трупат речников запас, но говорният апарат остава недоразвит. За развитието на речта в бебешка възраст е нужно родителете да говорят и да обясняват за него на детето и по възможност да онагледяват това, за което се говори, като същевременно детето е участник в тази комуникация. Гледането на филми също влияе отрицателно на слуховото внимание и речевата памет. Думите по телевизията се променят много бързо и като цяло се нарушава възприемането на речта.
За съжаление все по-често забелязваме бебета вторачени в екрана на телефона или таблета.
Под претекст, че иначе не иска да се храни например, майката междувременно подава лъжичка и сменя видео след видео. Това е прекалено и дори безотговорно.
Дигиталните устройства изместиха играчките от детското внимание.
От родителите зависи какво да позволяват и какви граници да поставят. Не е нужно децата да растат изолирани от технологиите, но е разумно да ги въвлечем в този „виртуален свят“, когато са около 5 – 6-годишни, и то с целенасочено използване. Важно е да знаем какво предпочитат децата ни , какви приложения използват и какви игри играят. Информационният поток, идващ от екрана, превишава възможностите на детето да го възприеме и самостоятелно да го преработи. То често не може да установи връзка между изображението и чутия текст. Понижава се любознателността му и то става пасивно. В много от детските филмчета, а и в рекламите са използвани ярки цветове и резки звуци, които оказват негативно влияние върху детската психика. Намалява нагледно образното мислене, характерно за децата в тази възраст, и се снижава обемът на паметта им. Съвременните деца в повечето случаи общуват за кратко с възрастните. Много по-често те общуват с телевизора. Но речта, излизаща от екрана, остава като трудно преработен набор от чужди звукове. Ето защо децата предпочитат да мълчат, а се изразяват с викове и жестове. Не е ествествено да се изучава чужд език посредством гледането на телевизия или клипчета.
Според много родители така децата овладяват голяма част от речника си на чуждия език. Езикът е многопластов и не е само определен брой думи, които можем да кажем. Овладяването на речта в ранна възраст се случва само чрез непосредствено общуване, в диалог. По този начин се включват не само слухът и артикулацията, но и действията, мислите и чувствата. За да проговори детето, е необходимо речта да бъде включена в конкретни практически действия, така че то да има реални впечатления и общуване с възрастни. В последно време педагозите отбелязват, че при все повече деца се наблюдава „дефицит на вниманието”, като децата трудно се концентрират продължително време, наблюдават се хиперактивност, разсеяност, бърза превключваемост от една дейност към друга. За много от децата става трудно да възприемат слухова информация. Чутата реч не предизвиква у тях никакви образи и устойчиви впечатления. По тази причина децата с дефицит на вниманието трудно четат, те разбират само отделни думи и кратки изречения, които трудно свързват в текст. Четенето става безинтересно, скучно и нежелано. Още един факт, който все повече се забелязва, е, че рязко се снижават въображенито, фантазията и творческата активност на децата. Те губят способност и желание да се занимават с нещо. Не проявяват усилие да измислят някоя нова игра, да съчинят приказка, да си създадат нов въображаем свят. Скучно им е да рисуват, конструират, да измислят нови сюжети. Предпочитат да общуват с дигиталното устройство и да получават нови развлечения наготово.
